Когато човек се покае, тогава не търпи наказание

Някои хора, въпреки че са се покаяли за някоя своя грешка и Бог им е простил, не забравят своето прегрешение, макар че духовните закони са престанали да действат. Настоятелно просят от Бога да бъдат наказани в този живот за греха си, за да го изплатят. След като настояват, добрият Бог изпълнява това тяхно любочестно желание, но внася на тяхно име олихвена заплата в небесната Си спестовна каса, т.е. в рая. Това са благородните Божии синове, любочестните Божии чеда.

В “Лимонария” например се разказва следното за авва Пимен овчаря. Веднъж го посетил един брат и пожелал да остане да пренощува при него. Понеже аввата нямал отделно място за гости, настанил посетителя си в своята килия, а той отишъл да нощува в една пещера. Сутринта, когато се върнал, посетителят го попитал: “Как прекара, авва? Може би си настинал?” “Не, добре прекарах. Влязох в една пещера и намерих в нея един лъв да спи. Легнах и аз и облегнах гърба си на гривата му. От опадалата му козина пещерата беше топла като фурна и не настинах”. “Добре, но не се ли изплаши, че лъвът ще те изяде?” – попитал го гостът. “Не, отговорил му аввата, но да знаеш, че мен ще ме изядат зверовете”. “Откъде знаеш това?” “Аз в света бях овчар, казал му аввата, и веднъж, когато пасях стадото си, кучетата ми разкъсаха един минувач, а аз въпреки че можех да го спася, останах безразличен. Оттогава непрестанно прося от Бога да ме изядат зверовете. Вярвам, че Бог ще изпълни това мое желание”. И действително този авва бил изяден от зверовете. В другия живот обаче тези хора ще бъдат на най-изрядно място.

– Отче, четох в коментарите на една книга, че когато човек извърши някой грях, трябва да бъде наказан, за да заплати за злото, което е сторил.
– Не, не е така. Когато човек се покае, тогава не търпи наказание. Христос го помилва. Нужно е голямо внимание при коментарите, защото може един тълкувател да е много добър, но понякога да прави погрешни тълкувания. Ако човек не е сигурен, че тълкувателят е добър, по-добре да чете само текста. И на мен някой ми каза, че са разрязали свети пророк Исаия с трион, защото трябвало да бъде прерязан за греховете на света. А всъщност сам той помолил Бога да бъде прерязан за греховете на света и Бог отстъпил пред голямата любов на пророка към хората. Но за всяка рязка с триона Бог ще му даде по един венец. Необходимо е човек да знае някои неща, за да може да разбере някои други. Авва Пимен, за когото говорех преди малко, е можел да разбере свети пророк Исаия, въпреки че случаят на единия бил различен от този на другия, защото в случая на свети пророк Исаия е имало жертва за света.

– Отче, имаме ли и в наше време подобни случаи?
– Да, разбира се. Спомням си за един случай, когато бях в манастира “Филотей”. Човек, който живеел в света, изгорил във фурната един турчин, понеже бил заколил баща му. След това се покаял, дошъл на Света Гора, станал монах и започнал добродетелен живот. Но ден и нощ се молеше на Бога да му позволи и сам той да изгори. Веднъж в манастира избухна пожар. По това време изпълнявах послушанието на манастирски иконом. Приготвих съдове с вода и всички се завтекохме и изгасихме пожара. Накрая намерихме споменатия монах изгорял. Тази картина ще остане незаличима в съзнанието ми… Какво се беше случило? По това време той беше осемдесет и пет годишен и го обслужваше един монах, който беше на седемдесет и пет години. В онзи ден, за да го облекчи малко от ревматичните болки, разтрил краката му с газ и го завил близо до огнището. Обаче от кестеновите дървета хвръкнала искра и пламнал пожар. Монахът изгоря, а пожарът се разпространи из целия манастир. На мен ми беше много мъчно за станалото; не можех да се успокоя! По-късно моят духовник ми каза: “Не тъгувай, този молеше Бога да изгори, за да намери милост; това му беше дар от Бога”.

Свети Паисий Светогорец