Кога Светият Дух е с нас, кога ни оставя (I част)
Един игумен веднъж ме догони в гората и ми разказа за напастите, които братята му причиняват с непослушанието си. И ме попита: „Какво да сторя? Как да им отмъстя?“ Аз му казах какво изречение намерих в една стара книга: „Ако искаш да отмъстиш на грешниците, отмъсти им със сълзи“. Тогава Светият Дух ще ти помогне. Той ще ги изобличи и без да ти ги изобличаваш словесно. Това е много важно, защото имаме Божия Заповед да вършим всичко с любов: с любов да поучаваме, с любов да помагаме на другите.
Най-много преуспявах в духовния живот (7 години), когато си казах: ще почитам свещениците като светите Апостоли, настоятеля – като Христа, а всички останали – като ученици на светите Апостоли. И такава радост ме обзе, че ми се искаше да целувам нозете на всички монаси. Но с времето започнах да осъждам и това доведе до охладняване.
Когато се впуснеш в празни беседи, осъждане и злословие, Св. Дух тозчас те оставя. После, дори с плач да се изповядаш пред духовника си, но без да кажеш: „Осъдих този и този, по такъв и такъв начин“, а само кажеш: „Осъдих“, Св. Дух те държи оставен. А при всеки, който се изповяда точно, със сълзи и разкаяние, Св. Дух отново се връща.
Светият Дух не идва изведнъж, а постепенно, според това колко често прибягваме към благия Бог: „Господи, не ме оставяй!“ Но само да започнем да роптаем и осъждаме, губим всичко.
В манастира гледах на настоятеля като на светец. Без това щях да рухна и да изгубя всичко. Защото е казано: да ти даде Господ, каквото ти сърце желае (Пс. 19:5).
Когато напира униние или отчаяние, тогава нека кажем на този дух така: „Христос е дошъл, заради грешните, от които първият съм аз“. Нужно е покаянието да се съедини със смирение и да нямаме вражда с никого, да не слушаме нищо за никого.
В наше време вече не е полезно отците да подлагат на големи изпитания монасите и монахините. Това е като да си на фронта и войниците ти да воюват там изпонаранени. Ако окажеш милост, Светият Дух ще ти помогне.
Монах Прокъл, „Дух Святой дает о себе знать в той мере, в какой человек ведет покаянную жизнь“
„Дух Святой дает о себе знать в той мере, в какой человек ведет покаянную жизнь“ (II част)