Кое е от изключителна важност за един добър лидер

Липсата на смирение у един лидер, липсата на достатъчно вътрешна сила, за да преодолее себичните си желания, своя егоизъм, гордост, егоцентризъм, тщеславие, са непреодолима пречка той да прояви истинска загриженост за поверените му души и да долавя техните нужди и потребности. Егото, надделяващо над жертвената любов, винаги ще отклонява усилията му в посока към осъществяването на неговите лични цели и амбиции и ще му пречи да води поверените му към общ напредък и благоденствие.

Липсата на смирение е пречка и за нещо друго, което е от изключителна важност за един добър лидер: способността да се вслушва в другите, да се учи, да приема съвети, напътствия и критики и да се съобразява с тях. Лидерът, в когото има гордост, е уверен, че взима най-правилните решения и че никога няма да допусне грешка, а това е сигурна предпоставка за провал. Когато е овластен да взима решения, които засягат много хора, човек трябва да бъде особено внимателен и отговорен, особено смирен, със съзнанието за човешката си немощ и несъвършенство. Да управлява без да се превъзнася над другите, с разбирането, че не превъзхожда тези, които са му подчинени, че всеки от тях има нещо, някакво качество, с което го превъзхожда и заради което трябва да благоговее пред него и се учи от примера му: у един – смирение, у друг – кротост, у трети търпение, мъжество, разсъдителност… Да помни, че в един момент е пръв, а в следващия миг Бог може да му отнеме всичко. Да не забравя, че Бог издига и сваля (вж. Йезек. 30:20-26), че от Него е всяка власт, че пред Божието лице са делата, мислите и намеренията му и пред Неговия нелицемерен Съд ще дава отчет за тях. Лидерството е Божи дар, но и голяма отговорност, защото: „от всекиго, комуто е много дадено, много и ще се иска, и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква“ (Лука. 12:48).

Бог издига личности, които са повикани със своето дело и живот да издигнат множеството на по-високо стъпало в духовното му развитие. Защото „Мъдър управител учи народа си, и управлението на разумния бива добре уредено” казва премъдрият Иисус син Сирахов. И още: „В ръката на Господа е властта над земята, и потребния човек Той навреме ще въздигне върху нея“ (Прем. Сир. 10:1, 4). На тях Бог дава всички необходими лични качества, влага в сърцата им насока и цел, дава им и Своето благословение, и подкрепата и наставлението на Светия Дух, за да изпълнят високото си призвание. Дава им много, но от тях Бог ще потърси сметка за участта на поверените им люде. С една своя погрешна стъпка те могат да направят нещастни и да погубят мнозина, но и с едно мъдро и достойно решение могат да допринесат за благото не само на тези, които зависят от тях, но и на идните поколения. Отговорността е огромна, съответстваща на повереното от Бога. Затова мнозина от онези, които благоверни царе, духовни достойно са носели своя кръст водачи, богоумъдрени управници, заслужено са увенчани с нетленни венци и са причислени към лика на светиите.

Патриарх Неофит