Който живее без Бога, преследва тези блага като мираж

Схиархимандрит Власий (Перегонцев) за търпеливото понасяне на покайните трудове и за това, че у Бога има всичко

– Аз съм велик грешник! „История Власа, лентяя и лоботряса“ чували ли сте приказката? Ето, такъв съм и аз. Казват ми: „Батюшка, молим се за вас“. Как се молите? – Ами „помени Господи…“ Вие се молите неправилно, трябва да казвате: „Помени Господи, Власа, лентяя и лоботряса“ и му дай каквото иска – да поспи, да полежи, да се обърне от едната страна на другата…

 – Хората виждат във вас Старец-подвижник. Как да запазим такава вяра като вашата, покайна, критична по отношение на самия себе си?

– Можеш да я запазиш тогава, когато я почувстваш, както казват: когато я пропуснеш през себе си. Както в галваничната работа – за да позлатиш, за да посребриш, трябва да пуснеш ток. Има и електролит, необходим за съединението, за да стане това с метала. Такова съединение трябва да почувстваш.

 – Човек се опитва да го почувства, ходи на църква, изповядва се, кае се, а нищо не се случва с него…

– Защо да не се случва? Дори това, че ходи на църква, на изповед, означава, че у него има чувство на покаяние.

– Стига да не е формално?

– Да, не формално. Вие знаете, че например преподобна Мария Египетска четиридесет и девет години е провела в пустинята, просейки прошка за извършените от нея грехове и при това е знаела какво се случва в света. Когато пред нея се е явил старецът Зосима със св. Дарове, за да я причасти, изповяда, той видял как тя се вдига над земята.

 – А защо при преподобна Мария Египетска се е получило, а при нас не се получава?

– Защото тя е възлюбила Господа с всичкото си сърце и душа и е осъзнала, че е отхвърлена заради греховете си, че затова не е допусната в храма. А когато тя се поклонила на Божията Майка (пред иконата на Пресвета Богородица) и започнала да я моли да умилостиви Своя Син, била допусната. Целунала Животворящото Дърво на Господния Кръст. Видяла, че има Застъпник пред Бога, проводник на доброто… И отишла и започнала да се моли, защото за всеки има прошка. В Евангелието е казано: Господ всичко ще прости, но няма да прости хулата против Светия Дух. А сега често се случва хула на Светия Дух. Ние вдигаме, както се казва, своята духовна секира на патриарха и на всички и си мислим, че всичко ни е позволено, а кои сме ние?!… Божият съд се отличава от човешкия съд както небето от земята.

– Човек идва с болката си при Бога, за да получи душевно или телесно изцеление и се кае, и Бог приема покаянието му; причастява се, живее с Тайнствата, но му се иска да получи и земни блага. Той не разбира, че това е отхвърляне на кръста и няма да му стане по-леко.

– Знаете ли, много хора не идват за това. Те не питат как да се спасят, какво да направят, за да получат вход в Царството Небесно. Те идват и казват: “Аз се занимавам с бизнес, бизнесът ми не върви. Какво да направя, за да потръгне?“ Отговарям им: има такива светии – покровители, които помагат в определени случаи и после им напомням словата на Господ: без Мене не можете да вършите нищо. Какво е казано в заповедите? – Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани. Бог ще ви помогне и ще ви даде всичко необходимо. Той е Всеподател, Щедродавец. У Него има богатства, всичко. Обръщайте се към Него и Той ще ви даде всичко.

На много от хората това е като да им излеят ведро с вода на главата, но след това те се каят, много от тях се венчават, раждат им се деца. Дълго време са нямали деца, лекарите са им казали, че всичко е безнадеждно и трябва да се подложат на ин-витро процедура, но Църквата не благославя. Казвам им: колко примери има: праведните Йоаким и Анна, свети пророк Захарий и света Елисавета. Вие идвате за чудо, а чудото зависи от вас. Ако живеете според Закона, Господ ще сътвори чудо с вас. След това идват: “Заченах!“, „Ще имаме детенце!“, „Очакваме дете“…

– Кое е най-голямото препятствие за покаянието пред хората днес? Какво ги спира да се покаят?

– Материалните блага. Искат да получат всичко и то веднага, на златно блюдо… Ето това е препятствието.

– Съвместими ли са за християните земните и духовните блага – благодатта Божия или трябва да изберем едното?

– Знаете ли, който иска да живее с Бога, той винаги ще има блага и всичко. А който е без Бога, ще преследва тези блага като мираж в пустинята, като призрак. Има такова стихотворение, сигурно го знаете: “сатана там правит бал, люди гибнут за металл”.

Аз съм човек, който с болестите си е стигнал до своя предел. Ако не днес, утре Господ ще ме прибере, за да дам отговор… Преглеждам живота си и си казвам: ще се явя с това, което съм придобил тук на земята.

 – Хората идват при вас, а вие сте схимник, монах, дали сте обет пред Бога…

– Аз съм дал на Бога обет да съм в схима, затвор. Длъжен съм да се моля за целия свят, а по благословение на архиерея приемам хора и им давам съвети въз основа на това, което съм изпитал през живота си или съм взел от светоотеческите примери, или от хората, с които съм се срещал. Много от тези хора, които са ме благословили, вече са прославени, те са велики светии. Изучавал съм гнойна хирургия по учебниците на свети Лука Войноясенецки, срещал съм го в Одеса и съм взимал от него благословение. Преподобни Кукша Одески е бил в нашия манастир, слушал съм неговите наставления. Архим. Севастиан Карагандински – и с него съм се срещал и сме беседвали, както и с неговият наставник – архимандрит Серафим Тяпочкин, от ръцете на който съм приел схима, постриг. Сега се подготвя неговото прославление. Така, че Бог ме е сподобил с тази велика благодат.

Част от интервю със схиархимандрит Власий (Перегонцев) за ТВ – Союз от 2012 г.