Който иска да бъде пръв, нека бъде на всички слуга

ВЪРХУ ДУМИТЕ: Който иска да бъде пръв, нека бъде на всички слуга (Марк. 9:35)

21 декември 1946 г.

Вникнете в тези Христови думи, запомнете ги завинаги: Който иска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга.

В човешкия живот не е така. За да бъдат първи, хората не постъпват така, както Господ Иисус Христос казва; не служат на другите; търсят да им служат. Господ не говори за първенство сред хора, за земно първенство. Говори за тези, които искат да бъдат първи в Божиите, а не в човешки очи. На тях се казва, че трябва да бъдат последни, а не първи, трябва да служат на всички. Това не е човешко разсъждение. Както виждате, поставя се много особено, непознато на света изискване да бъдеш последен, да бъдеш слуга на всички Господ нарича такъв човек пръв в Божиите очи. Трудно ли е да го изпълниш? Не, несравнимо по-лесно е, отколкото да бъдеш пръв сред хора, отколкото да станеш пръв в човешки очи. За да станеш пръв в човешки очи, е нужно да придобиеш влияние, власт, богатство. Тук не се изисква нищо такова бъди слуга на всички, тогава ще бъдеш пръв в Божиите очи.

Това съвсем не е трудно, само бъди смирен духом и простодушен. То е невъзможно за изпълнените с гордост и превъзнасяне.

Кой е способен да бъде слуга на всички, да изпълни тази Христова заповед? Само добрите, тихите, много скромни хора, нежелаещи нищо от хората. Такива служат на всички, никога не се стремят към първенство, а желаят да бъдат последни. Сред християните има твърде много такива незабележими, тихи, бедни, понякога дори презирани хора. Има такива обикновени възрастни, бедни жени, бедни старици. Те не мислят за първенство, не се стремят към уважение и чест в хорските очи, а само тихо и незабележимо вършат великото си дело, което Господ Иисус Христос изисква. Има изключително много незначителни, малки хора, които изпълняват тази Христова заповед. Незнайни за никого, незабелязвани от никого, те вършат това свято дело служат с каквото могат стараят се да обласкаят всекиго, да услужат на всеки, да направят нещо нужно на всекиго; стараят се да утешат с добра дума. Имат жива, постоянна потребност да служат на всички, понеже обичат всички и им е жал за всички. Тази любов и жалост ги правят изпълнители на великата Христова заповед. Те дори не осъзнават, не забелязват какво правят; не придават никакво значение на тези малки услуги. Не мислят, че това може да е велико и свято в Божиите очи, не мислят, че изпълняват тази Христова заповед; желаят само да бъдат последни, желаят само да обласкаят всички, да кажат добра дума на всички. Такива незнайни за хората са първи в Божиите очи.

Виждате колко велико е това. В Деяния на светите Апостоли има прекрасно място: Петър и Иоан заедно възлизаха в храма в деветия молитвен час. Имаше един човек, хром от майчина утроба, когото носеха и слагаха всеки ден при храмовите врата, наречени Красни, да проси милостиня от влизащите в храма; той, като видя Петра и Иоана, когато щяха да влязат в храма, попроси от тях милостиня. А Петър се вгледа в него заедно с Иоана и рече: погледни ни! И той ги гледаше втренчено, като се надяваше да получи от тях нещо. Но Петър каза: сребро и злато аз нямам, а каквото имам, това ти давам: в името на Иисуса Христа Назорея стани и ходи! И като го хвана за дясната ръка, изправи го, и веднага му заякнаха стъпалата и глезените, и като скочи, изправи се и приходи, и влезе с тях в храма, като ходеше, скачаше и хвалеше Бога (Деян. 3:1-8).

Защо апостол Петър каза: Погледни ни? Бе нужно да го погледне в очите. Той, разбира се, бе прозорлив, познаваше човешките сърца и по очите виждаше сърцето на човека. Бе нужно да види вярва ли този човек, способен ли е да получи чудесно изцеление. Човекът гледаше втренчено апостола, като се надяваше да получи нещо. И Петър го изцели в името на Христа.

Запомнете тези думи: сребро и злато аз нямам, а каквото имам, това ти давам. Не мислете, че може да се благотвори само с пари, сребро и злато, че само богаташи могат да изпълняват заповедта за милосърдието, за подаянието. Свети апостол Петър ни научи, че и без да имаме нещо ценно, може да дадем изключително много. И без да има пари, всеки може да даде на хората изключително много, ако има в сърцето си свята любов, състрадание, жалост и милосърдие. Можем да проявим състрадание към човек, да му услужим с нещо, да извършим някое от малките дела, за които говорихме. Можем с добра дума да смекчим закоравялото и ожесточено сърце на ближния ни, с множество прости дела да му помогнем, да се погрижим за него, да му услужим.

Ние нямаме великия дар, който нещастният хром получи от апостол Петър, но всеки християнин може да каже добра дума на ближния си; всеки може да услужи на ближния си. Изпълнявайте тази свята заповед и ще бъдете първи в Божиите очи!

Светител Лука Кримски, „Бързайте да следвате Христа“, изд.: Православно Отечество