Който похули Духа Светаго, за него прошка не ще има вовеки

Който похули Духа Светаго, за него прошка не ще има вовеки (Марк. 3:29). Трудно ли е да попаднеш в този страшен грях? Съвсем не, защото ето какви са греховете от този род: голямо и безмерно упование на Божията благодат*; отчаяние или ненадяване на Божието благоутробие; възразяване срещу явна и утвърдена истина и отхвърляне на православната християнска вяра. Някои добавят към това завист към духовните дарби, които ближният получава от Бога; упорство в греха и състаряване в злобата; нехайство по отношение на покаянието, преди човек да си е тръгнал от този живот”.

Ето колко много са пътищата! Тръгнеш ли по някой от тях, вече ще е трудно да се върнеш, така и ще те понесе към поглъщащата пропаст. Противенето срещу истината започва с малки съмнения, възбудени от лоша дума или писание. Оставиш ли ги без внимание и лечение, ще те доведат до неверие и упорство в него. До отчаяние също се стига неусетно – казват: „Ще се покая”, и грешат. И така няколко пъти. После, като видят, че покаянието не идва, си казват: ,,Явно така трябва да бъде, човек не може да се овладее” – И се предават под пълната власт на греха. Натрупва се бездна от грехове; а наред с това се допуска и бездна от противопоставяния на явните влечения на Божията благодат. Когато човек в този вид стигне до мисълта да се поправи, множество грехове го потискат, а съпротивата му срещу благодатта му отнема смелостта да пристъпи към Господа и решава: Наказанието ми е по-голямо, отколкото може да се понесе (Бит. 4:13). И ето го отчаянието! Пази се от наченки на неверие и грехолюбие и не ще попаднеш в тази бездна.

Светител Теофан Затворник, ТВОРЕНИЯ – том. 5, МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН ОТ ГОДИНАТА Изд. Православно Отечество

* Надежда на Божието милосърдие без изправяне на своя живот, лъжовно утешение, че каквото и да правиш, Бог всичко ще прости

По думите на архим. Рафаил Карелин хула на Светия Дух е състояние, когато човек не е способен да възприеме благодатта на Светия Дух и да изправи живота си. Към това се отнасят:
– крайната гордост – грехът на сатаната;
– отчаянието – грехът на Иуда;
– надежда на Божието милосърдие без изправяне на своя живот – грехът на Ориген, лъжовно утешение, че каквото и да правиш, Бог всичко ще прости;
– противене на очевидна истина заради ненавист към нея – грехът на първосвещениците, осъдили Христа.