Който следва Христовите заповеди, никога не умира

Един брат никак не можел да намери отговор на въпроса откога съществува Църквата Христова. Веднъж той отишъл при свети Порфирий и в разговора дори не споменал вълнуващия го въпрос. Когато вече си тръгвал и взимал благослов, свети Порфирий сам му казал: „Е, чедо, върви си с мир и знай, че Църквата е предвечна и нетварна. А богословите нека говорят, каквото си искат“.

                                                                                            ***

Нашата вяра е вяра на верите, дошла чрез откровение, действителната, истинската вяра. Другите вери са човешки, празни. Не познават величието на Троичния Бог. Не знаят, че нашата цел, нашето призвание е да станем богове по благодат, да се уподобим на Троичния Бог, да станем едно с Него и помежду си. Другите религии не познават това.

Нашата вяра е обич, любов, възторг, лудост, копнеж по божественото. Всички тези неща са вътре в нас. Душата ни изначално желае тяхното придобиване.

Христовата любов е любов неотнимаема. От нея извира радостта. Радостта е Самият Христос. Това е радост, която те превръща в друг човек.

Който следва Христовите заповеди, никога не умира. Умирайки по плът, умирайки за страстите, още от този живот се удостоява да живее в рая, т.е. в нашата Църква, а след това и във вечността. Чрез Христа смъртта става мост, по който за миг ще преминем, за да продължим да живеем в незалязващата светлина.

В Църквата, която притежава спасителните Тайнства, няма отчаяние. Може да сме много грешни. Но се изповядваме, свещеникът ни прочита разрешителната молитва и така биваме простени и продължаваме към безсмъртието без никакъв смут, без никакъв страх.

Източници:

Старецът Порфирий Кавсокаливит, „Живот и слова“, Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света Гора Атон

Тзаварас, Анастасий, „Воспоминания о старце Порфирии, духовнике и прозорливце“