Кой е победил дявола? Този, който е познал собствената си немощ

Кой е победил дявола? Този, който е познал собствената си немощ, страстите и недостатъците, които има. Боящият се да познае себе си пребивава далеч от знанието и не обича нищо друго, освен само да вижда грешки у другите и да ги съди. Той не вижда у другите дарби, а само недостатъци. Не вижда у себе си недостатъци, а само дарби. И това е наистина лишението, от което страдаме ние, хората от осмия век, непризнаващи дарбите един на друг. Единият е лишен от много, но мнозината имат всичко. Каквото има един, го няма друг. И ако признаем това, получаваме голямо смирение, понеже бива почитан и прославян Бог, Който е украсил разнообразно хората и е предписал неравенството във всичките Си творения. Не така, както нечестивите усилено се стараят да въведат равенство, извращавайки Божието творение. Бог всичко е направил премъдро (сравни с Пс. 103:24).

Затова, чедо мое, сега, докато си още в началото, се погрижи да познаеш добре самия себе си, за да положиш твърдата основа на sмирението. Погрижи се да се научиш на послушание, да придобиеш Иисусовата молитва. Нека “Господи Иисусе Христе, помилуй ме” бъде твое дихание.

Не оставяй ума си празен, за да не се научиш на лошо. Не си позволявай да гледаш недостатъците на другите, защото, без да подозираш това, ще се окажеш сътрудник на дявола и не ще успееш в доброто. Не ставай в незнанието си съратник на врага на твоята душа.

Врагът като изобретателен добре умее да се скрива зад страстите и слабостите. Ето защо, за да го поразиш, ти трябва да влезеш в сражение, да умъртвиш самия себе си – всички страсти. Когато ветхият човек умре, тогава ще бъде унищожена силата на врага и противника.

Нашата борба не е против човек, когото можем да умъртвим по различни начини, а против началствата и властите на тъмнината (сравни с Ефес. 6:12). Срещу тях се воюва не със сладки и локуми, а с потоци сълзи, с болка на душата до смърт, с крайно смирение и с превелико търпение. Така че да тече кръв от преумора в молитвата. Така че от изтощение да падаш и да лежиш със седмици като тежкоболен. И не се отказвай от битката, докато бесовете не бъдат победени и не отстъпят. Тогава ще получиш свобода от страстите.

И така, чедо мое, принуждавай самия себе си от самото начало да влезеш през тесните врата, защото само те въвеждат в простора на рая. Отсичай волята си всеки ден и час и не търси друг път, освен този. По него са вървели нозете на преподобните отци. Открий и ти пътя си към Господа и Той ще те упъти.

Открий помислите пред стареца си и той ще те изцели. Никога не скривай помисъла си, защото в него се крие лукавството на дявола: когато го изповядаш, то изчезва. Не откривай грешката на другия за твое  собствено оправдание, защото веднага благодатта, която досега те е покривала, ще направи явни твоите собствени грешки. Доколкото ти с любов покриваш брата, дотолкова благодатта те огражда и те пази от
човешки клевети.

https://sveta-gora-zograph.com/books/StIosifIsihast_pisma/book.pdf