Кой колкото се смири, толкова и благодат идва

Не се горещи. Преди да му е дошло времето, не се стреми към по-висши неща. В духовния живот скоковете са неуместни. Трябва да има търпелива постепенност. Отчасти вече си започнала да забелязваш неполезното за теб – светските книги, политиката и това, да ходиш, без да има нужда, по хората. Да, всичко това вреди на внимателния. Методът ти на борба със страстите е правилен – каквито страсти забелязваш в себе си, с тях и се бори, само че не само със собствените си сили, а с Божията помощ. Обърни повече внимание на главната страст, която най-много те надвива. Знай и това, че наш трябва да бъде трудът, а успехът зависи от благодатта. Благодатта пък се дава не заради трудовете, а заради смирението. Кой колкото се смири, толкова и благодат идва; и да устоим в добродетелта зависи не от нас, а от благодатта.

Човек не може постоянно да бъде в едно и също състояние; подобно на времето настъпват промени. Хубаво е да бъдем на Тавор, но понякога се случва да бъдем и на Голгота. Внимателният и разсъдливият намира много случаи да разбере това.

Ако някой поиска от теб съвет, отговори каквото знаеш, но предварително се помоли вътрешно и се настрой на Божията воля, говори просто, не мъдрувай, не се старай да влияеш. Ако е за полза, Божията благодат ще направи това.

Изброявайки степените на светиите, свети апостол Павел сравнява едни от тях със слънцето, други – с луната, а трети – със звездите, и звездите се различават много помежду си. Добре би било и ние с теб да бъдем мъничка звездичка, но на същото това небе. А ако ни сполети нещо по човешка немощ, не бива да униваме, а трябва да се смирим, да осъзнаем своята немощ и да се покаем. За човека е свойствено да пада, а за дявола – да не се кае.

С всички сили се старай да не осъждаш никого за нищо. Каквото не искаш да правят на теб, и ти не го прави на другите, и нямай вражда с никого, в противен случай молитвата няма да се вкоренява в сърцето.

Ето какво казват богомъдрите свети отци за смирението. От него произлизат кротост, приветливост, склонност към умиление, милосърдие, тихост, благопокорност. Смиреният не любопитства за непостижими предмети; а гордият иска да изследва дълбините на Божиите съдби. Смиреният не се хвали с природните си дарби и се гнуси от хорските похвали – както човек, облечен в копринена дреха, се отдръпва, ако пръснат към него с катран, за да не оцапа скъпата си дреха, така и смиреният бяга от човешката слава.

https://sveta-gora-zograph.com/books/Veliki_Ruski_Starci_t1-2/book.pdf