Колкото сме по-близо до Бога, толкова по-големи са изкушенията
Когато осъзнаем колко немощи имаме, тогава започваме да живеем духовно.
Винаги със смирение понасяйте недостатъците си.
Няма малки и големи грехове – Бог всичко прощава, ако искрено се покаем.
След нито една война не е имало толкова случаи на психични разстройства, колкото след тази. Защото народът ни свикна на всякакви удобства, които водят към разслабление.
На духовните си чеда о. Лазар казвал: “Не към мен се прилепяйте, но към Господа, аз съм нищо”.
Не позволявайте хората да знаят всичко за вас. В една фирма имаше жена, която всички уважаваха, именно защото не знаеха нищо за нейния живот и тя не разказваше.
С идването си в манастир и усещането за малко благодат, един послушник се впуснал да дава духовни съвети. Не минало много време и паднал в тежко униние. Изповядал това пред отец Лазар, а той му казал:
– Като отвориш фурната, тя изстива.
Един монах питал какво да прави като прииждат толкова много помисли.
– Ами отвори кранчето (да изтекат) – отговорил о. Лазар.
Колкото сме по-близо до Бога, колкото по-усърдни са молитвите ни, толкова по-големи са изкушенията. Ако нямаше изкушения, щяхме да мислим твърде високо за себе си.
В навечерието на празници демоните нападат особено силно. Ако издържим изпитанието, ставаме по-бели и по-бели. В миналото са носели прането на реката и са го удряли с дървена бухалка, за да се избели.
Когато правим добро на хората и търпим неправда от тях, трябва да помислим дали сме им помагали, заради Бога. Всичко, което правим, трябва да е заради Бога.
Когато паднем в изкушение, веднага трябва да се покаем. Колкото и пъти да падаш, веднага ставай, Господ е милостив.
Ние хората сме слаби, падаме, но трябва винаги да станем и в сърцето и ума ни да са думите: “Прости, Господи, съгреших Ти”.
Ако търпите неправда, се смирявайте, убеждавайте себе си, че е заслужено, и Бог ще прати утеха.
Трябва да се смириш, принизиш, в сърцето ти да има мир, каквото и да се случва около тебе. Тогава си придобил всичко.
“Положи наду на Господа – Духовна поетика оца Лазара Острошког”
Монахиња Јелена (Станишић), Манастир Ћелија Пиперска









