Колко суетен и непостоянен е този свят
Сине мой възлюбен, чедо мое, сине Иосифов!
Получих писмото ти, сине мой, и си спомних отминалите дни. И като преклоних колене, горчиво заплаках. Казах: “Колко суетен и непостоянен е този свят! Как този живот не остава в едно положение, но всичко постоянно се превръща и изменя!”
Горко на човешката суета!
Днес сме заедно, утре се разделяме. Днес се радваме, веселим се, а утре се караме и се огорчаваме. Днес живеем и сладкогласно пеем, утре умираме и червеите ни изяждат.
Ах, суетен свят! Ах, лъжлив човек!
Вчера имах много синове и се хвалех със синовете си. Днес, намирайки се само с един в смирена пещера, страдам и стена над самия себе си. А утре може би ще извършват помен над мен. Колко суетен е наистина този живот, сине мой! Колко измамен и кратък!
Ето отново е Нова година! Отново пожелания и надежди. Но и нашата смърт някъде се е притаила и чака. Някой ден или нощ ще бъдат последни и за нашия живот. Затова блажен е, който ден и нощ помни смъртта и се готви да я посрещне. Защото за онези, които я очакват, тя е радостна, а за онези, които не я чакат, се оказва горчива и жестока.
Ето защо, поразмисли и ти, сине мой, за лъжовността и измамността на този лъстив свят и с помощта на Божията благодат гледай никога да не съгрешаваш.
Защото този лъжовен свят принуждава всички да бъдат близо до него с надеждата, че може би някога ще му се удаде да ги хване в мрежите си и да ги има завинаги свои! Защото хората мамят и биват мамени. Бидейки смъртни, се трудят над своето смъртно. Обаче ти ден и нощ слушай в себе си Божия глас: “Не обичайте света и цялата измама на света, защото той бързо преминава и всичките му радости си отиват. Само вършещият Божията воля пребивава вовеки.”
Всеки ден помни, сине мой, че си призван да преминеш този живот като монах, а не като мирянин. В света и без това има достатъчно миряни.
Аз се радвам, ако ти се радваш, скърбя, ако ти скърбиш, добри мой сине, страдам, ако ти страдаш. Не скърби прекомерно за нищо. Възложи всичко на Бога, а Той по-добре от нас знае ползата за душата. С грижите и мислите повече си вредиш, отколкото поправяш себе си. Злото, станало в миналото, се поправя само с добро покаяние и промяна на живота.
И така, радвай се в Господа и се погрижи да прекараш остатъка от дните си в покаяние.
https://www.sveta-gora-zograph.com/books/StIosifIsihast_pisma/book.pdf
