Към малките грехове спада и празното любопитство
Към малките грехове спада и празното любопитство. На вид то не е нищо, но ако си помисли човек какви гибелни последици докарва, ще изтръпне. Монахът и изобщо християнинът, не бива да е любопитен към делата на другите, а да следи повече себе си, защото любопитството води към осъждане или към занемаряване на собствената душа.
Когато бях на Света Гора и се подвизавах в пустинни места, наблюдавах как някоя лисица, като излезе на лов, легне някъде и се преструва на умряла. По клонките подхвръкват косове – старите учат младите да летят и същевременно ги хранят. Малките, още неопитни, като видят лисица, простряна на земята, си казват: „Чакай да видим дали тя е наистина умряла“. Те отиват да проверят, водени от празно любопитство. А лисицата това и чака – сграбчва ги в лапите си и офейква… Майките са по-умни. Щом видят някъде протегната лисица, гонят малките си надалеч. А за да пропъдят и лисицата, постоянно се обаждат от клоните: “Чур-чур!” Събират се много косове и започват отгоре да викат тревожно. И лисицата, види не види, избяга. Дето има шум и навалица, там разбойник не седи.
Та празното любопитство е много опасно. „Чакай да видим дали тоя дувар няма да падне!“ – казва си лекомисленият човек и отива да провери и да поправи там някой издаден камък. И в миг целият дувар се събаря върху него…
Из книгата на Архимандрит Серафим Алексиев: „Схимонах Павел Рилски“
