Макар грехът да се прощава, остава епитимия, съответстваща на падението

Пишеш, че може би не ти е простена твоя грешка. Отците разбират това по друг начин.

Всеки грях, който е направил човек бива простен, когато той се покае, но паметта за него остава до последния дъх.

И когато човек леко задреме, когато изпадне малко в нехайство, това му се представя наяве или насън, за да оскверни помисъла му, за да го направи отговорен за стария грях или поне да доведе ума му до разсеяност.

Нима не виждаш пророк Давид, когато Натан го изобличава за Вирсавия? Той възглася: “Съгреших пред Господа!” И пророкът му казва: “И Господ сне от тебе греха ти” (2 Царств. 12:13). И така, той бил простен веднага, обаче до края на дните си търпял наказание. Първо, умряло детето, което родила Вирсавия. След това синът му съгрешил по отношение на неговата дъщеря Тамар. После го гонил синът му Авесалом… И всичко това се случило с него след прошката. Както виждаш, макар грехът да се прощава, остава епитимия, съответстваща на падението.

Помниш ли света Теодора Александрийска, която живяла като монах? Съгрешила, избягала, покаяла се, осветила се. Обаче за прелюбодейството не ѝ била наложена епитимия. И когато тя била оклеветена и изгонена, и възпитала чуждо дете, само тя знаела, заради какво се повдига против нея клевета.

А великият Ефрем? Не го ли хвърлили в затвора за това, че уж бил откраднал теле, макар да бил свят? “Да – казал му Господ, – сега ти не открадна, но когато беше дете, ти не го развърза и то стана жертва на хищник.”

И така, макар човек да бива простен за греха си, обаче остава паметта за съгрешението и нейното действие.

И понеже в последно време ти стана нехаен, Бог допусна, и изкусителят се надигна срещу теб, за да се събудиш. Затова, събуди се от сън и извикай: “Сине Давидов, искам да прогледам” (Лук. 18:38-41). И ето, Светлодателят Иисус се оказва близо, правейки така, че светлината на покаянието и на Божественото познание да изгрее за теб.

И така, не скърбя, дете мое, за миналото, а се радвам за бъдещето. Защото по-малкият се благославя от по-големия и грехът, малък или голям, изчезва от истинското покаяние.

Затова не гледай назад, а се простирай напред.

И много се радвам, дете мое, че искаш да придобиеш познание. И това е най-добрият признак: когато някой иска да придобие познание, той все нещо ще направи, не може иначе. А и да не успее, все пак знае, че има други, които правят това. И укорявайки самия себе си, се смирява, просейки от Бога, да дойде Неговата милост и да го укрепи. И така той достига степента на преуспелите в добродетелта.

https://www.sveta-gora-zograph.com/books/StIosifIsihast_pisma/book.html