Малцина ли са, които се спасяват

Ако за нас беше полезно да знаем кога ще дойде Господ, Той би ни открил това. Затова е нужно да бъдем готови по всяко време. Виждайки признаците на последните времена, трябва да се подготвяме за това, но истински, а не пресметливо. По време на гоненията християни са били само онези, които са били с Бога и са вярвали, че Христос е Този, за Когото си заслужава да се умре.

Нека облечем душата си в добродетели, за да не се покаже голотата ѝ на Христовия Съд.

Накрая Господ ще постави всеки от нас там, където никой не ще може да ни похвали, както би ни се искало или да ни укори, но всичко ще бъде справедливо. Защото Той е Пътят и Истината, и Животът. И Правдата.

Страшен е, братя, Съдът, на който всички ще застанем. Там няма да има значение дали си роб или свободен, беден или богат… Ако си помилвал човек и ти ще бъдеш помилван, ако си покрил (греха на) някого и Господ ще те покрие.

На въпроса: „Малцина ли са, които се спасяват?“, отговорът на Спасителя съдържа много повече от това, което се пита в него. Косвено е казано, че броят на спасените ще бъде малък. Подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото, казвам ви, мнозина ще поискат да влязат, и не ще смогнат (Лук. 13:23-24). Смисълът на Господните слова е следният: дали този брой е малък или голям не е важно за теб. Най-важно за теб, а и за всеки, е да влезе в това число. Ако броят на спасените е малък и ти си измежду тях, какво значение има за тебе дали той е малък? Или пък ако знаеш, че е голям, но не се потрудиш да влезеш в него, каква ще е утехата ти от знанието, че голям брой хора ще влязат във вечната радост, ако ти останеш извън нея – там, където е плач и скърцане със зъби?

Ако постоянно мислим за излизането си пред Праведния Съдия, ние бихме спестили и на себе си, и на другите много болки и ядове.

Да се потрудим със своята вяра да вършим свети, богоугодни дела и така да се приближим до Бога. Да бъдем достойни наследници на нашите предци, които са знаели това и са го правели в този свят, а после са отишли в Царството Небесно, където е истинското ни Отечество, истинския наш Дом. Нека знаем какъв е смисълът на живота ни тук – със своята православна вяра и живот според тази вяра да заслужим онзи непреходен свят, вечно блаженство с блажените небесни сили и блажените наши отци и майки, в близост до Бога, в общността на Църквата Божия.

Патриарх Павле, „Будимо људи, Поуке патријарха Павла“