Мисията на Църквата е голяма отговорност

Днес мнозина българи могат да бъдат похвалени в това отношение, но пораженията на атеизма не са малко. Затова е необходимо задължителното въвеждане на вероучението в българското училище. Това е конституционно право на всеки българин – да получи религиозно образование. Който не съдейства за това, нарушава основния закон на Републиката и носи отговорност за моралното състояние на обществото и нацията.

Може ли Църквата, училището да повлияе на възпитанието на детето? Църквата може, ако й се позволи, ако детето бива водено в храма от най-малка възраст. Тогава то ще може да различава духовника с лъжичката за свето Причастие от иглата на лекаря и няма да се плаши, а даже само ще търси връзка с Бога и ще го привлича молитвената обстановка, а не казина, барове и прочее и прочее, да не говорим за тях. Не че Църквата е против развлеченията изобщо, а само против всяко прекаляване с грижите за тялото. Защо ап. Павел пише: “Грижите си за плътта не превръщайте в похоти”.

________________

Животът на християнина е постоянна борба. Както е казал св. Никодим Светогорец, това е невидимата бран. Невидимата духовна война, която ние постоянно трябва да водим с поднебесните сили на злобата. Това е ценно в живота на християнина, че ние трябва сами да извоюваме победа чрез доброто. Както Христос победи смъртта, така и с Негова помощ да побеждаваме всяко зло. Апостол Яков казва: „Врагът като лъв обикаля наоколо и търси кого да погълне“. Само ако някой малко позаспи или не се старае да бъде усърден в молитвите и изпълнението на вярата, в доброто, може да бъде пленен от врага. Затова ние постоянно трябва да водим борба.

________________

Христовата църква е съставена от духовенство и миряни. Всяка от тези части самостоятелно не може да се смята за Църква. Мисията на Църквата е голяма отговорност и трябва да се носи взаимно от духовенството и от миряните. Само в единството е силата на всяка организация, така донякъде е и с Църквата, защото все пак тя е богочовешки организъм.

Благодарение на дарители от православните християни се ремонтират стари и се строят нови храмове и манастири, върши се и социалната дейност. Където има единство между духовенство и вярващи, между църковната, от една страна и от друга страна – държавната и общинската власт, са налице повече дела на църковност, благотворителност – безплатни трапезарии, духовни центрове за обгрижване на нуждаещи се християни, за наркозависими, неделни училища и пр. Колкото повече ни подкрепят миряните, толкова по-успешна ще е мисията на Църквата.

________________

Относно пастирите… Св. ап. Павел казва: “Ако някой не се грижи за своите, а особено за домашните си, той се е отрекъл от вярата и е по-лош от неверник” (1 Тим. 5:8). Първото и приоритетно служение на духовника е свещенодействието, извършването на св. Тайнства, други молитви и чинопоследования. След това е проповедническата му и поучителна дейност. Ако в това му служение би могъл да бъде подпомаган само до някаква степен, то в следващите – просветна, социална и прочее, напълно може и трябва да бъде подкрепен от църковното настоятелство и православните християни. Той просто е задължен да контролира и наблюдава цялостната дейност на енорията, за да има успех. Нали затова в Църквата нищо не става без благословението на духовника – бил той архиерей или свещеник.

________________

Христос възкръсна, победи смъртта и ни дари вечен живот. С вярата си в Бога и ние ще можем да побеждаваме света – т. е. всичко, което ни отдалечава от Бога и от истинската наслада на живота с Христа. Затова и св. ап. и евангелист Йоан Богослов пише: “Тази е победата, която победи света – нашата вяра” (1 Йоан. 5:4).

Варненски и Великопреславски митрополит Кирил

(1954 – 2013)