Това разделение достига до самото небе

Трудно е да се каже в какво „православните“ икуменисти повече отстъпват от Православната Църква – в своите писания или с присъствието си на икуменически конференции? Това присъствие по същността си е предателство към нашето православно догматическо учение за Църквата, изразено в деветия член на Символа на вярата.

Присъствайки на еретическо събрание, което икуменистите наричат „световна църковна конференция“, „събрание на всички християнски църкви“ и „единна Света Христова Църква“, „православните“ представители по такъв начин утвърждават съществуването на единната „Света Църква Христова” с всичките ѝ еретически заблуди…

Освен това на всички икуменически конференции се извършват съвместни молитви на еретици и православни. Но такава съвместна молитва се забранява от светите канони на нашата Църква.

В своето тълкувание на това последно правило Смоленският епископ Йоан казва:

„Правилата се стремят не само към опазване на православните от заразата на еретическия дух, но и към предпазването им от индиферентността към вярата и Православната Църква, която лесно може да възникне от общуването с еретици в делата на вярата. Такова положение впрочем никак не противоречи на духа на християнската любов и търпимост, отличаващ Православната Църква, тъй като има голяма разлика между това да се търпят заблудилите се във вярата, да се живее с тях във външно гражданско общение или да се встъпва безразборно в религиозно съприкосновение с тях, тъй като последното означава, че ние не само не се стараем да ги обърнем в Православието, но и сами не сме твърди в него“.

Православни представители биха могли да присъстват на икуменически конференции само в случай, че организаторите им заявят пред Православната Църква от името на така наричаните християнски църкви, влизащи в икуменическото движение, за готовността им да се откажат от всички свои религиозни заблуди и да се съединят с нея в православната вяра. Но организаторите на цялото движение на икуменически конференции никога не са правили такива заявления и не ще направят, защото инославните християни не мислят да се отричат от ересите си и да се съединят с Православието.

Разделителните стени, т. е. разделението на Православната Църква от еретиците, са започнали да се издигат на Вселенските събори. Това е ставало с цел запазване на Православната вяра от гибел поради смесване с пагубни ереси. Това разделение е станало, за да се изпълнят думите на Христа: ,,Мислите, че дойдох мир да дам на земята? Не, казвам ви, а – раздяла” (Лука 12:51). Също така на Вселенските събори са се осъществявали и думите на нашия Господ, казани на апостолите и техните приемници, на стоящите начело на Православната Църква епископи: „Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето“ (Мат. 18:18). Ясно е, че това разделение достига до самото небе. Как не би достигало то Христа, когато е основано на собствените думи на Христа Спасителя!

Архимандрит Лазар (Абашидзе)