Митрополит Гавриил: Няма грях, който да победи Божието човеколюбие

През Великия пост Църквата води православните християни по пътя на покаянието, смирението и призовава към духовно обновление. В Петата неделя на поста вниманието ни се насочва към изключителната личност на света Мария Египетска – подвизавала се повече от четиридесет години в пустинята. Нейният живот е ярко свидетелство за това, че грехът и порокът могат да бъдат победени, стига човек да има искрено желание да следва Бога и да се потруди за спасението на своята душа. За смисъла на тази неделя, за духовните уроци и примера, който получаваме от света Мария Египетска, говорим с Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил. 

– Ваше Високопреосвещенство, в образа на света Мария Египетска Църквата ни показва човек, паднал до крайност, но въздигнал се до святост. Какво ни разкрива нейният живот за силата на вярата като реална преобразяваща сила, а не просто религиозно убеждение?

– Истинската вяра в Бога включва убеждението, че Той съществува, доверие в Него и вярност към Неговите заповеди. Когато вярата включва само първите два аспекта, тя е вяра интелектуална, вяра емоционална, но вяра повърхностна, вяра често пъти суеверна, вяра, която не спасява. Истинската преобразяваща вяра задължително предполага вярност към Божия закон, който нашият Господ Иисус Христос е написал с кръвта Си на Кръста. Именно такава вяра се е разгоряла в сърцето на св. Мария Египетска, когато е погледнала иконата на Божията Майка, а след това се е поклонила на Животворящия Кръст Господен. Такава вяра винаги е съчетана с решителност за промяна на живота и вътрешно очистване от греховете и страстните влечения – което и виждаме в подвига на преподобната, която 42 години е прекарала в пустинята в дълбоко покаяние. Нейният живот е свидетелство, че св. Евангелие не е красива философия, че Църквата не е идеология, а реална среща с Живия Бог – среща не мимолетна, а окончателна.

– Житието, написано от св. Софроний Йерусалимски, описва дълбоката ѝ вътрешна борба със страстите в пустинята. Дали грехът е преди всичко морално падение или разстройство на човешката природа и как покаянието лекува това разстройство?

– Според Св. Писание и учението на светите отци грехът е не само акт на вина пред Бога, но преди всичко болест, вътрешно разстройство и повреда на човешката природа. Затова и покаянието е терапевтичен процес, при който човешките усилия, съчетани с Божията благодат, изливана в Тайнствата на Църквата, водят до изцеление и възвръщане на човешката природа в нейното първоначално състояние на святост. Православието разглежда взаимоотношенията на човека с Бога не в юридически, а в онтологичен план – Бог не е съдия, Който само ни чака да съгрешим, за да ни накаже, а наш Баща, наш Учител и наш Лекар, Който ни обича с неизразима любов и в живота ни прави всичко възможно, за да намери път към нашето сърце, да го очисти, преобрази и освети.

– Срещата на света Мария със стареца Зосима край река Йордан често е давана за пример на среща между двама праведници.

– Да, и при двамата – света Мария и свети Зосима, става дума за истинска святост, която винаги е над човешката логика и разбиране, но в случая на св. Мария житието говори за по-високо съвършенство. Освен това, при двамата светци става дума и за различен вид подвиг – общежитийно монашество и отшелничество.

Това, което е поразително в живота на св. Мария, обаче, е силата на покаянието и силата на Божията любов и милосърдие.

– Нейният път започва с голям грях, минава през пълно покаяние и завършва в обòжение. Можем ли да кажем, че именно дълбочината на падението понякога открива пространство за по-голяма благодат? Как този парадокс се преживява в съвременния духовен живот?

– Да, дълбочината на падението понякога става повод за дълбоко покаяние и промяна. Нещо повече, хората, които имат тежки грехове, често пъти са по-близо до спасението, отколкото външно порядъчните, защото последните не чувстват своята отдалеченост от Бога с такава острота. Затова в съвременния свят този парадокс се преживява вероятно по-често от всякога. Днес грехът е на мода, грехът търси да влезе в законите на държавата, грехът се подмладява – поради лесния достъп до информация дори децата вече имат на върха на пръстите си най-страшни грехове и пороци. Повече от всякога хората, които идват в Църквата, са нравствено изпонаранени и съсипани. Поради това и подвигът на преподобната Мария е толкова актуален и окуражаващ, той е вечно свидетелство, че няма грях, който да победи Божието човеколюбие.

Но тук има и едно важно уточнение – това не означава, че трябва да грешим, за да се покаем истински и дълбоко. Победата над всеки грях е винаги свързана със страдание и много усилия, а това не е така лесно, макар и да е напълно достижимо чрез благодатта и милосърдието на нашия Господ Иисус Христос.

– Св. Мария прекарва десетилетия в пълна неизвестност и лишение. В свят, който търси смисъла чрез постижения и признание, как нейният подвиг преобръща философското разбиране за целта на човешкия живот?

– Действително, подвигът на св. Мария Египетска е във всяко отношение предизвикателство за съвременния свят – свят, който бавно и методологично премахва Бога от себе си, свят, в който всяко наше желание вече се превръща в нужда, а всяко удобство – в крадец на частица от нашия живот; свят, който кара човека да живее в някаква странна симулация и който повече от всякога притежава технологията да постигне тази подмяна на реалността, но който незабележимо задушава духа ни. Но когато от живота на човека премахнеш вертикалното измерение, т.е. стремежа към Бога, то животът се превръща в затвор, в клетка, макар и златна.

Подвигът на св. Мария разтърсва из основи мирогледа на съвременния свят – той ни показва, че не трябва да се грижим за това, което е удобно, а за това, което е истина, че човек се ражда на този свят не, за да си прекарва добре, а за борба, борба за спасението и вечния живот. Без тази борба, без стремежа към Истината, Която е нашият Господ Иисус Христос, човек се превръща в добре охранено животно в стерилна зоологическа градина.

https://bg-patriarshia.bg