Митрополит Козма следваше стъпките на светите йерарси
С духовното си изповедничество митрополит Козма следваше стъпките на светите йерарси, църковното му съзнание се основаваше на православната вяра.
Никога няма да забравя свидетелството му за това, което бе преживял като йеромонах при съслужението си със Свети Иаков от Евия: „В един момент по време на Божествената литургия се чуваха крилете на ангелите, които участваха в Тайнството”! За Свети Иаков, разбира се, такива преживявания бяха ежедневие.
Митрополит Козма често посещаваше градината на Пресвета Богородица на Света Гора. Събираше и вкусваше меда на исихастката традиция. Беше редовен поклонник в подвижническите колиби и манастири на Атон. Съветваше се с отците на Света Гора дори когато стана епископ, а те смирено признаваха, че има чист ум и просветление от Бога. Неговата голяма любов беше забелязана от Свети Паисий Атонски, с когото той поддържаше постоянна комуникация. Той не промени този навик, когато стана митрополит. Отиваше на Атон, за да сподели проблемите и въпросите си пред духовните чеда на Свети Паисий и се връщаше умиротворен в своята митрополия.
Неговият брат по плът, Апостолос Папахристос, разказваше следния случай със Свети Порфирий: „Свети Порфирий разговарял от исихастириото си в Милеси с тогавашния йеромонах Козма Папахристос. В един момент някой влязъл в килията на Светия и прекъснал телефонния разговор. Свети Порфирий казал: „Не ме прекъсвай, защото говоря с епископ.“ Отец Козма тогава не разбрал пророчеството на Свети Порфирий, защото той никога не се стремял да стане епископ. Никога не се движил от светски мотиви за повишение на високи постове.
Незабравим е моментът, когато по времето на бившия митрополит Теоклит на Етолия, поради старостта му, управлението беше „превзето“ от известния на всички „мирянин-епископ“ Влахопулос, тогавашният йеромонах Козма прояви разум, смирение и проницателност в тежката ситуация, в която се беше озовала митрополията и с молитва устоя на всички изкушения.
Колкото повече се криеше, толкова повече Бог го разкриваше! Тогава дойде денят, в който той стана митрополит на тази епархия, която е родила светци. Изключително терапевтичната работа на епископа, светата изповед, бе продължена от митрополит Козма. Безкрайни часове той изповядваше своето паство. Никога няма да забравя момента, когато една лятна нощ в неговата наистина скромна къща в Агринио, след много часове изповядване, часовникът отмери полунощ и последният изповядващ се завърши изповедта си. Митрополит Козма не се беше сетил за себе си, тъй като все още беше пост. Той яде в полунощ и след това поиска непременно да отслужим вечерня и акатист на Богородица, независимо колко сме уморени! Както всички светии, виждаме, че той не жалеше плътта си, затова и придоби Светия Дух.
Земята на Етолия преживя славни дни. Достойни и почитани свещеници, монаси и богослови станаха работници на Божията нива (См. 1 Кор. 3:9). Неговите думи, учения и писания свидетелстват изцяло за духовния му опит. Той стана наследник на Светите Отци, воин срещу ересите, икуменизма и религиозния синкретизъм. Не приемаше фалшифицирането и подправянето на православния литургичен опит с антиканонични и подривни действия.
С духовна борба той свидетелстваше в полза на традицията на Гръцката православна църква и се съпротивляваше на увлечението по Запада и „европейската прогресивност”.
Вместо скромно мълчание и компромис с рационализма във вярата, той предпочете пътя на саможертвата, свидетелството и мъченичеството! Присвояването и натрапването на разрушителни елементи в гръцката православна идентичност за него беше неприемливо. Той беше воден от богобоязните отци, които вървяха по мъченическия път на светостта, призовавайки всички нас да се противопоставим по традиционен начин на съвременните опасности и предизвикателства.
Да имаме неговото благословение. Добър рай!
Статия за митрополит Козма на Етолия и Акарнания (+ 3 януари 2022 г.)
Източник: https://www.johnsanidopoulos.com/…/the-recently-reposed…
Никога няма да забравя свидетелството му за това, което бе преживял като йеромонах при съслужението си със Свети Иаков от Евия: „В един момент по време на Божествената литургия се чуваха крилете на ангелите, които участваха в Тайнството”! За Свети Иаков, разбира се, такива преживявания бяха ежедневие.
Митрополит Козма често посещаваше градината на Пресвета Богородица на Света Гора. Събираше и вкусваше меда на исихастката традиция. Беше редовен поклонник в подвижническите колиби и манастири на Атон. Съветваше се с отците на Света Гора дори когато стана епископ, а те смирено признаваха, че има чист ум и просветление от Бога. Неговата голяма любов беше забелязана от Свети Паисий Атонски, с когото той поддържаше постоянна комуникация. Той не промени този навик, когато стана митрополит. Отиваше на Атон, за да сподели проблемите и въпросите си пред духовните чеда на Свети Паисий и се връщаше умиротворен в своята митрополия.
Неговият брат по плът, Апостолос Папахристос, разказваше следния случай със Свети Порфирий: „Свети Порфирий разговарял от исихастириото си в Милеси с тогавашния йеромонах Козма Папахристос. В един момент някой влязъл в килията на Светия и прекъснал телефонния разговор. Свети Порфирий казал: „Не ме прекъсвай, защото говоря с епископ.“ Отец Козма тогава не разбрал пророчеството на Свети Порфирий, защото той никога не се стремял да стане епископ. Никога не се движил от светски мотиви за повишение на високи постове.
Незабравим е моментът, когато по времето на бившия митрополит Теоклит на Етолия, поради старостта му, управлението беше „превзето“ от известния на всички „мирянин-епископ“ Влахопулос, тогавашният йеромонах Козма прояви разум, смирение и проницателност в тежката ситуация, в която се беше озовала митрополията и с молитва устоя на всички изкушения.
Колкото повече се криеше, толкова повече Бог го разкриваше! Тогава дойде денят, в който той стана митрополит на тази епархия, която е родила светци. Изключително терапевтичната работа на епископа, светата изповед, бе продължена от митрополит Козма. Безкрайни часове той изповядваше своето паство. Никога няма да забравя момента, когато една лятна нощ в неговата наистина скромна къща в Агринио, след много часове изповядване, часовникът отмери полунощ и последният изповядващ се завърши изповедта си. Митрополит Козма не се беше сетил за себе си, тъй като все още беше пост. Той яде в полунощ и след това поиска непременно да отслужим вечерня и акатист на Богородица, независимо колко сме уморени! Както всички светии, виждаме, че той не жалеше плътта си, затова и придоби Светия Дух.
Земята на Етолия преживя славни дни. Достойни и почитани свещеници, монаси и богослови станаха работници на Божията нива (См. 1 Кор. 3:9). Неговите думи, учения и писания свидетелстват изцяло за духовния му опит. Той стана наследник на Светите Отци, воин срещу ересите, икуменизма и религиозния синкретизъм. Не приемаше фалшифицирането и подправянето на православния литургичен опит с антиканонични и подривни действия.
С духовна борба той свидетелстваше в полза на традицията на Гръцката православна църква и се съпротивляваше на увлечението по Запада и „европейската прогресивност”.
Вместо скромно мълчание и компромис с рационализма във вярата, той предпочете пътя на саможертвата, свидетелството и мъченичеството! Присвояването и натрапването на разрушителни елементи в гръцката православна идентичност за него беше неприемливо. Той беше воден от богобоязните отци, които вървяха по мъченическия път на светостта, призовавайки всички нас да се противопоставим по традиционен начин на съвременните опасности и предизвикателства.
Да имаме неговото благословение. Добър рай!
Статия за митрополит Козма на Етолия и Акарнания (+ 3 януари 2022 г.)
Източник: https://www.johnsanidopoulos.com/…/the-recently-reposed…
