Молитвата без сълзи не е молитва

Не изговаряйте думите на молитвата бързо, за да не може врагът да краде мислите ви, но ги произнасяйте бавно, за да успеете да ги почувствате. Проявете упорство в молитвата.

Четете всички молитви, дадени от Църквата: шестопсалмие, Повечерие, канони. Освен това, говорете на Христос и със свои думи. Просто и от сърце, все едно, че Го виждате пред себе си: „Отче мой, съгреших, лошо, бездуховно проведох деня, в светска суета. Осъждах, говорих повече, смях се, преяждах, не се молих, колко немощи и грехове има у мен. Прости ми, Господи“.  Така говорете и Христос ще се смили над вас и ще ви даде сълзи.

Сълзи са нужни, защото молитвените сълзи ще ви дадат сили и радост, ще ви избавят от печал. Зданието, построено само със сухи камъни е непригодно; за да се построи дом, са нужни вар и вода. Така и молитвата без сълзи не е молитва. Винаги имайте Бога пред себе си и му предавайте вашите скърби и нужди…

Ако нямате време да се молите вкъщи, можете да се молите по време на път. Бог е навсякъде. Бог е Дух!… Главното е умът да е съсредоточен в думите на молитвата. Дори да нямаш желание да се молиш, не спирай молитвата.

Опитайте се по време на вечерната молитва да пролеете поне една сълза. Сълзите идват, когато сърцето е чисто и умът не е зает със странични помисли.

Старецът Йероним Егински

https://pravoslavie.ru