Мълчание, по-оглушително от разбиването на морските вълни

На Божествения Пир, когато Христос дарувал Тялото Си като Хляб на вечността, Иоан, самото благоухание на светостта, не говори нищо.
 
Всички се суетят, недоумявайки за кого говори Иисус като казва: един от вас ще Ме предаде и всеки Го пита: да не съм аз. Господи?
 
А Иоан не казва нищо. Той е целият – очи и уши, и един-единствен жест, надхвърлящ вековете, решава живота и вечността му. Той скланя глава на гърдите на Спасителя.
 
Това е върховният израз на любовта, мълчание, по-оглушително от разбиването на морските вълни, когато ученикът обляга глава на гърдите на Твореца и с изумление чува свещените удари на Божието сърце.