Най-лошото е да „притиснеш“ душата си

Човек става монах, не когато бъде постриган за монах, а още в света – когато в сърцето му се разгори любов към Христа.

Никой не знае кои са най-великите молитвеници. Може би някоя неизвестна никому баба измолва целия свят.

Мнозина се молят със самия си живот.

Не е необходимо да се предприемат подвизи свръх сили. Човек не бива да се „пренапряга“, но трябва да дава отдих на душата си: да се любува на природата, да посети някой свещен извор.

Всичко трябва да се прави с мярка. Необходимо е да се води по-прост живот. Човек може да се храни за слава Божия, да спи за слава Божия. Всеки има своя собствена мярка за това колко време му е нужно да се наспи.

Възможно е да се пости и повече, но постът не бива да е мрачен, съпроводен с пресилване и раздразнение. А ако от умерения пост усещаш радост и облекчение, придържай се към него.

Човек не бива да прави нищо насила, под натиск. За молитвата е много опасно да предприема твърде много, защото следват срив и униние.

Човек трябва да се пази от формално отношение към молитвата. Не бива да се молим без внимание, само колкото да произнесем определен брой молитви.

Да умреш в послушание е особена Божия благодат, но да се осакатиш поради прекомерна ревност и да станеш неспособен за нищо е голям грях.

Най-лошото е да „притиснеш“ душата си. Започне някой монах или мирянин да се подвизава и се престарава толкова много, че стяга всичко здраво и не позволява на душата си да диша – няма радост, няма жива молитва. Ето защо душата изпада в униние или прелест.

Необходимо е да се даде на душата да се радва, да „скача и играе“, както цар Давид се е радвал в Господа. И как да не се радваме в Него? Това е истинска молитва!

Необходимо е да преумножим таланта, който Господ ни е дал: да пеем, да учим, да рисуваме. Господ ще ни поиска отговор за това.

Не съдете никого! Гледайте само себе си (собствените си грешки и недостатъци).

Там, където са текли сълзи, винаги израстват цветя.

Унинието е грях. Винаги бъдете весели – това е най-правилното устроение. Веселете се духовно: и правилото си можете да пеете радостно – това е молитва.

Много полезно е да се преписват изречения от книгите на светите отци – онези места, които особено дълбоко попадат в сърцето. След това препрочиташ и сърцето ти се стопля отново от тях. Това също е молитва.

Не можеш да имаш Господ за свой слуга.

На земята няма правда. Правдата е на Небесата. Но ние имаме частица от Небето на земята – това е Светата Църква.

Много хубаво е, когато нещо ти се получава, а друго – не. И се смиряваш, и работиш усърдно, и се молиш.

Схиархимандрит Михаил (Балаев)

————————–

Най-честите и запомнящи се наставления на стареца били думите, които той казвал на изпращане: „Скачай по-весело“. Това негово радостно благословение оставало в душата задълго.