Най-прекият път към смирението
Вие питате за най-прекия път към смирението. Разбира се, преди всичко трябва да осъзнаете, че сте немощно червейче, което не може да извърши нищо добро без дара на Светия Дух, подаван от нашия Господ Иисус Христос, по молитвата ни и по молитвите на нашите ближни, по Неговото милосърдие. Стига да не сме използвали предишните Негови милости за зли дела, макар и само за осъждане на ближния, ропот, отчаяние и т.н., или искрено да сме се покаяли за това на изповед.
Смири се и си кажи: „Макар и да съм само земна песъчинка, Господ се грижи и за мен, и нека Божията воля се изпълни над мен…“ И ако кажеш това не само с ума си, но и със сърцето си, и наистина смело, както подобава на истински християнин, и се уповаеш на Господа, с твърдото намерение безропотно да се подчиниш на Божията воля, каквато и да е тя, тогава облаците над теб ще се разсеят, слънцето ще изгрее, ще те озари и стопли, ще познаеш истинската радост от Господа, и всичко ще ти се стори ясно, ще престанеш да се измъчваш, и ще олекне на душата ти.
Казват, че храмът е скучен. Скучен – защото не разбират богослужението. Трябва да се учим! Скучен е, защото не ги е грижа за него. Ето защо изглежда не наш, а чужд. Ако поне бяха донесли цветя или зеленина за украса, ако участваха в грижите по украсяването на храма — нямаше да им е скучен. Родният дом все пак не е скучен.
Четете ежедневно утринните и вечерните молитви от молитвеника като внимателно вниквате в смисъла на всяка дума и се вглъбявате. Използвайте броеницата още при възникването на враждебни мисли и чувства. Четете всеки ден по една глава от Евангелието, Апостолските послания и Деянията. А ако пожелаете по-близка беседа с Господа, прочетете катизма или акатист към Сладчайшия Иисус, Божията Майка…“
Не предприемайте нищо окончателно преди да отслужите молебен към Спасителя, Божията Майка и всички светии. Ако духът ви (след това) е мирен, можете да осъществите намерението си; ако обаче почувствате страх и тревога, не бива да го правите.
Да се пази семейният мир — това е свято Божие повеление. Мъжът трябва, според апостол Павел, да обича жена си като себе си; апостолът сравнява жената с Църквата. Ето колко възвишен е бракът!
Предайте се изцяло и вседушно на Божията воля – благата, съвършената, чрез която се управлява светът и се изправят стъпките ни. Ако и за праведните Бог допуска изпитания, както за многострадалния Йов, то на нас, грешните, не ни остава нищо друго, освен да се покорим на Господа в смирение.
Питате с какво да се заемете. Трудно е да се отговори на този въпрос. Поверете се на Божият промисъл и усърдно се молете – Господ няма да ви остави, към всичко се отнасяйте спокойно. Особено към събитията, които преживявате. Всичко, което се случва, е по Божията воля.
Би било трудно да се живее на земята, ако наистина нямаше никой, който да ни помогне да се ориентираме в живота. А над нас е Самият Господ Вседържител, Самата Любов… Защо тогава да се боим и да се отчайваме, защо да се опитваме да разберем трудностите в живота, да си задаваме загадки и да ги разгадаваме… Повери се на Божията воля и Господ няма да те посрами. Повери се не с думи, а с дела. Животът стана труден, именно защото хората го заплетоха в своите мъдрувания, защото вместо да се обръщат за помощ към Бога, започнаха да се обръщат към своя разум и да разчитат само на него.
Не се бой нито от скърбите, нито от болестите, нито от страданията, нито от каквито и да било изпитания — всичко това са Божии посещения, които са ти от полза. Преди своята кончина ще благодариш на Бога не за радостта и щастието, а за скръбта и страданията, и колкото повече са били те в твоя живот, толкова по-леко ще умираш и толкова по-леко душата ти ще се възнася към Бога.
Искате съвет как да устроите живота си? Живейте така, както живеете… Ходете колкото се може по-често на църква – това ще укрепи вярата ви, и посвещавайте свободното си време на четене на Свещеното Писание – това ще ви приближи към Бога. Понасяйте скърбите благодушно. Самият Иисус Христос със собствените Си уста е казал: „…в света скърби ще имате “.
Не се бойте от скърбите, а се бойте от наглостта на еретиците, стремящи се да разделят човека от Христос; затова Той е заповядал такива да се считат за езичници и митари.
Бог обича свободата. «Дето пък е Духът Господен, там има свобода» (2 Кор. 3:17) – говори апостолът. Той не привлича насила към Себе Си.
Лаком ли си? Може да изядеш част, а останалото да дадеш на болен или на някой друг.
В чужди дела не вниквай – ще загубиш мира си.
Живей просто, по съвест, помни винаги, че Господ вижда, а на останалото не обръщай внимание.
Духовни наставления на преподобни Анатолий (Потапов)
Източник: Свято-Елисаветински манастир









