Нашата вяра е вяра на верите, дошла чрез откровение, действителната истинска вяра

Православната вяра не може да се сравнява с другите религии
Св. Порфирий Кавсокаливит: „Нашата вяра е вяра на верите, дошла чрез откровение, действителната истинска вяра. Другите вери са човешки, празни“.
Свт. Николай Велимирович: „Християнската (православна) вяра не би могла да се сравнява с другите религии и много дебело трябва да подчертаем, че не бива да я наричаме „религия” в езическия смисъл на тази дума. Тъй като тя не е една религия сред останалите такива, а тя е вярата в Христос и Христовото откровение. Тя е лично, единствено по рода си и пълно разкриване на Бога пред хората заради тяхното просвещаване и спасение. Второ откровение от Бога повече няма да бъде дадено и освен Иисус Христос друг Месия не може да бъде очакван до края на света“.
Какво трябва да е отношението ни към инославните и иноверните?
Св. Порфирий Кавсокаливит: „Нека се молим Бог да ги просвети и измени, за да дойдат и те при Христа“.
Иерей Даниил Сисоев: „Ние, разбира се, не желаем гибелта им, ние желаем те да се обърнат и да познаят Истината… Църквата не може да се отказва от проповедта сред сектанти, еретици, иноверни. Такава е заповедта, която Господ е дал на Църквата: „Идете, научете всички народи като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа“. Ние не можем и нямаме властта да я отменим…
Друг е въпросът, че ползвайки този повод някой призовават: „Хайде да не бъдем така триумфално-високомерни, да считаме само себе си за прави, това е гордост, не е добре да си горделив. Затова нека кажем – и вие сте прави и ние сме прави!“ Както лъжливо учи Ташкентският митрополит Владимир: „Едва след смъртта мюсюлманите и христиняните ще узнаят кой се е спасил“. По същество това е богохулство. Защото е казано: „Аз съм Пътят, и Истината и Животът, никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. На основание на този текст става ясно, че ерес е и икуменизма. Това е отказ от единственото истинно Божие Откровение, дадено на Църквата.
Православната Църква е истинна, защото нейният Отец е Бог Отец, Глава е Иисус Христос, Синът Божий, а нейната душа е Светият Дух – Духът на истината. Истината е у Бога, а не в нас. Затова можем и сме длъжни да се хвалим. Нас са ни учили, че е лошо да се хвалим. Хубаво е да се хвалим! Трябва само правилно да се хвалим. И, знаете ли, с какво трябва да се хвалим? Нали помните как е казано в Писанието: „Да не се хвали богатият с богатството си, да не се хвали силният със силата си, да не се хвали мъдрият с мъдростта си, но оня, който се хвали, нека се хвали с това, че разумява и знае Господа, Който върши съд и правда на земята“. Хвалете се с това, че сте православни, гордейте се с това, превъзнасяйте се, смело се величайте – ние сме православни. Ние можем да се спасим със силата Божия, нам е дадена Истината, елате при нас! А ако останете там, където сте сега, ще погинете! Ликуването е хубаво нещо, защото източникът на нашия триумф е Бог.
Това е нашият отговор на икуменизма и православния изолационизъм. В двата случая злото е едно и също. Защото кой страда и в двата случая? Еретиците, понеже не идват в Църквата.“
Свети Паисий Светогорец: „Задължение на всеки православен е да пробужда доброто безпокойство и у инославните, за да могат да разбeрат, че се намират в прелест, за да не успокояват лъжливо съвестта си и да се лишат и в този живот от богатите благословии на Православието, и в другия живот от по-големите и вечни Божии благословии“.
Могат ли инославните и иноверните да се спасят?
Свт. Димитрий Ростовски: „Никой не може да бъде спасен, ако не е в Църквата“.
Каква трябва да е нашата позиция относно някои съвременни опити за уеднаквяване на православната вяра с всички останали религии?
Свт. Николай Велимирович: „Тези опити са погрешни и представляват опасен екперимент. „Недейте се лъга: Бог поругаван не бива” (Гал. 6:7), тъй както и Кръвта на Божия Син не може да се уеднакви с мастилото на книжовника. И макар като членове на древната Източноправославна църква да ни е присъщо да сме снизходителни към всяко човешко същество, строго е забранено да сравняваме истината на Откровението, предадена ни от Бога, с религиите и философиите, създадени от човеци“.
С какви средства да се борим против опитите за това уеднаквяване?
Свт. Николай Велимирович: „На първо място, със задълбочаване на познанията ни относно нашата Православна вяра; с прилагане на вярата във всекидневния ни живот и вникването ни в нея, подобно на учения, който всецяло се отдава на изучаване на новооткрития факт.
На второ място, като помагаме с пламенни и мъдри усилия на човеците да се възвисят от долните и най- ниските степени на убежденията си към висините на нашата вяра, вместо съвършено да паднат и се смесят с несъвършеното заради земни изгоди“.