Нашият оптимизъм е в това, че Христос е глава на Църквата

На първо място, трябва да сме сигурни, че Благата Вест, приета от Господ, не бива да таим само за себе си, а да я споделяме с другите. Трябва да уважаваме хората, към които е насочена нашата проповед, това е благовестие на любовта и свободата. Трябва да извършваме мисионерското си служение с уважение към другите хора, към тяхната свобода. Мисията не е въпрос на един ден и ние трябва постоянно да проповядваме Христос на хората с думи и дела. Трябва да горим духом в служението, в духа на любовта, като по този начин предаваме Христовата любов на хората, сред които се намираме.

Чувстваме себе си като жива част от Вселенското Православие. Всичко, което правим, го правим в името на цялото Православие.

За съжаление, на Балканите има и много подозрение и омраза. Но аз вярвам, че правилният отговор на тези явления са действията на любов и помирение.

Църквата никога не престава да се състои от хора. И често в човешките взаимоотношения има всякакви конфликти и конфронтации. Нашият оптимизъм обаче е в това, че Христос е глава на Църквата. Често в Църквата отделните хора играят много голяма роля както за единството, така и в случаите на разделение. Със сигурност има проблеми в различните Поместни църкви. Съществуват обаче и сили, които работят за преодоляване на различията. Мисля, че ние като православни – трябва да бъдем заедно и трябва да посрещаме заедно предизвикателствата на новото време. Не можем да си позволим лукса да съществуваме отделно един от друг. Никой не е достатъчно силен, за да не се нуждае от друг. И никой не е достатъчно незначителен, достатъчно малък, за да няма стойност за другия. Така че единството на Православието е задължение и голяма възможност за всички.

Албански архиепископ Анастасий

https://pravoslavie.ru/41129.html