На земята няма по-сериозно дело от спасението на душата

Старецът обичаше всичко да бъде покрито. Винаги ни учеше: “Моля, покривайте всичко, така че нищо при вас да не бъде непокрито. Който има кравичка, да покрие ведрото за доене, млякото – всичко да бъде покрито с молитва. И не хвърляйте хляба заедно с боклука в помийната яма, а го натрошете на птичките. Всичко трябва да се върши благоговейно, благоприлично”. Той изобщо беше много акуратен и в нищо не обичаше немарливостта.

Не си мисли, че хората са стъпкали с нозете си сълзите ти. Ангелът пазител ги е събрал всичките и ще ги пази.

Понякога се случваше, стоиш в църквата разсеяна, батюшката минава, кади на “Хвалите имя Господне…”, щом се изравни с теб, ще се забави, ще те погледне втренчено и ще рече: “Жертва Богу е дух съкрушен”, и така ще го изрече, така ще възбуди душата, с такова благоговение ще се изпълниш, че неволно ще се свлечеш на колене в молитва пред Господа. Именно със страх, благоговение и сърдечно съкрушение.

———–

На мястото където работех, една жена така ми завиждаше и се стремеше да ме злепостави пред собственичката, че с обидите си ме докара дотам, да искам да напусна работа! Не знаех какво да правя. Не казвах нищо на стареца – как така ще се оплаквам? Отивам веднъж при него след изкушение с нея, а той ме благославя и казва:

– Познаваш ли отец Н.?

– Познавам го, батюшка.

– Ами той не може да ме гледа! Никога няма да мине покрай мен, без да ме обиди. А аз винаги се моля за него. И ти също, ако ти се случи да потърпиш, прави за този човек сутрин и вечер по три поклончета.

А как ме утешаваше батюшката с беседите си! Случваше се да каже:

– Ех, възлюбено мое чедо, ако знаеше как ми се иска да се спасите! Всичко бих претърпял заради вас, само и само Господ да ви спаси! Само и само да ви заведа при Него! Само и само да се спасите! Нямам по-голяма грижа от тази, да ви заведа при Господа, и на земята няма по-сериозно дело от спасението на душата. Целият свят не струва колкото една душа, служеща на Господа.

—————————–

Както сега, така и преди, някак си не умея да се изразявам, и при това, като не познавах духовния живот, не разбирах какво трябва да кажа на стареца, за какво да попитам. Веднъж му казвам:

– Батюшка, вижте колко често идвам при Вас, а за нищо не Ви питам и не знам какво да попитам.

Той се наведе към мен и тихичко ми прошушна:

– Не, не, ти все пак идвай, и по-често идвай!

Батюшката неведнъж е казвал:

– Не бива да се уморяваш до такава степен, че да оставаш без сили за духовен труд. Всичко трябва да бъде с мярка. А трябва да ставаш в три часа или в три и половина. И непрестанно призовавай Пресвета Богородица – дали отиваш на работа или вършиш нещо друго – казвай: “Цялото си упование възлагам на Теб, Майко Божия, запази ме под Твоя покров”. Или така: “Богородице Дево, не ме презирай, настойчиво молещата за Твоята помощ и Твоето застъпничество”. Или по друг начин, както умееш, само Я призовавай.

——————-

Старецът ме учеше:

– Когато говееш, трябва да постиш два дни, изпълнявай правилото преди изповед и Причастие както се полага. На изповед стой на колене, със сложени кръстообразно пред гърдите ръце и с наведена глава. Към причастие пристъпвай със сложени кръстообразно ръце пред гърдите, пред светата чаша не се кръсти и оттегляйки се, не се кръсти, а само, без да сваляш ръцете, се поклони. Спусни ръцете, когато пристъпиш да пиеш светена вода, не по-рано. В деня на Причастието в никакъв случай не ходи никъде на гости, през деня не спи, а само ако си немощна, полежи малко, бодърствай и чети Евангелието.

—————–

Батюшката забраняваше да се работи на празници, като казваше:

– Празничната работа я вземи и я хвърли в печката. На този, който работи на празник, работата няма да му спори.

——————-

Старецът ми казваше, че ни очаква друг живот, пълен със скърби, че няма да има вяра, всички ще бъдат врагове един против друг, ще се опълчат един срещу друг, ще има купони за хляб, глад – всичко, което ни се наложи да преживеем по време на революцията. Говореше и за антихриста, за неговите предшественици

– Цени, цени това време, то няма да се върне.

– А аз, батюшка – казвам, – лошо изпълнявам всичко – ту поради немощ, ту поради немарливост.

– А ти най-вече вярата, вярата дръж здраво! Няма да има вяра. Тя ще бъде в твърде, твърде малко хора. – И после пак: – Чедо, пази вярата.

И казваше всичко това, когато още животът беше мирен, когато още не чувствахме заплаха над себе си. И с такава скръб говореше!

———————-

– Почина една моя духовна дъщеря – каза той веднъж (през 1915 година), – ще има служба.

– Как се казва, батюшка?

– Паша Дивеевска.

——————-

Старецът не обичаше духовните му чеда да му се оплакват, че нещо не им е наред или че са недоволни от нещо.

– За всичко – казваше – трябва да казвате: “Слава Богу!”. Ние сме недостойни да получаваме и това, което Господ ни праща.

—————

Старецът ме учеше да избягвам многословието, разговорите, и по-добре да пребивавам в мълчание.

– Ако отидеш някъде и видиш, че там се води празен разговор, не по същество, поклони се, кажи: “Простете” – и си тръгни. А може да си тръгнеш и просто така, тихичко, незабелязано. Но не осъждай никого. Всеки сам отговаря за делата си пред Господа.

————————–

Старецът ми заповядваше задължително да постя в сряда и петък, а ако може – и в понеделник, защото сряда е денят, в който Иуда е казал на първосвещениците, че ще им предаде Христа, в петък Спасителят е претърпял издевателства, поругание, бичуване и кръстна смърт с цел изкупуване на човешкия род, а понеделник е денят на Божия Архистратиг Михаил, предводителя на Небесните Сили, този пост е заради Ангела пазител.

————————

Старецът започна все по-често и по-често да боледува, почти не излизаше, приемаше посетители все по-малко. Казваше, че ни чакат големи скърби, глад, болести, молеше да не губим вярата и да се стараем да имаме любов един към друг.

– Ако нямате любов, целият ви труд ще бъде нищо.

– Батюшка, как сте със здравето? – ще го попиташ някога, макар да виждаш, че му е тежко. А той винаги весело ще отговори: “Слава Богу”.

И ето, моят скъп старец вече го няма. Остана само гробът му, на който ходя, и чувствам, че старецът не ме изоставя, чувствам неговото общуване с мен, неговите молитви и помощ.

Много пъти съм получавала помощ от батюшкиното застъпничество пред Господа – и при болести, и при изкушения, и в скърби, но най-вече – по време на глад. Случвало се е, няма нищо и няма откъде да се вземе, но отивам при портрета на стареца, откривам му нуждата си или му поисквам прошка, и винаги съм получавала облекчение. Той ми подари този портрет малко преди смъртта си с думите: “Това е за теб от мен”. Той стана за мен като жив старец. Боя се дори да го кажа, но съм виждала – и неведнъж – промяна на израза на лицето му, на погледа му. Казвам това като пред Бога, не лъжа.

Разкази за стареца Аристоклий

http://www.sveta-gora-zograph.com/books/Veliki_Ruski_Starci_t1-3/book.html