На Небето е невъзможно да сме без молитва

На Небето е невъзможно да сме без молитва. И ако не се обучим на нея тук, на земята, откъде ще я вземем на Небето? Няма да има и с какво да я заменим. Тя е необходима и изисква свой собствен, личен, изключителен, неотменим и принадлежащ единствено и само на нея труд. Най-много се старайте и се молете на Бога да виждате себе си като най-лоши между всички човеци, да виждате прогнилото си духовно състояние, да имате съкрушено за греховете и печално сърце. Това е високо състояние, но без него не ще се роди спасение: без смирение — учат светите отци — никой не ще влезе в чертога на небесното Царство — там сводът е висок, но вратата – тясна. Иисусовата молитва очиства ума ни от суетни помисли, освещава сърцето, внасяйки в него божествен живот; изпраща любов към Бога и ближния и ни съединява с Бога. Нему слава во веки. Амин.

***

Не изоставяйте Иисусовата молитва, а ако я изоставите за ден-два, не повече, щом дойдете на себе си, започнете отново. Ако дела отвличат някого от молитвата и той скърби, че забравя за нея, и се старае да се моли, това принудително разсейване не може да му навреди, още повече, че той носи в гърдите си Царя на царете – Всемогъщия Господ, той лесно, без усилие, дори да загуби молитвата, отново ще стане и ще смаже цялата вражеска сила, всеки враг и дявол. Знайте, че занимаването с Иисусова молитва е голяма Божия тайна, известна на малцина, особено в днешното оскъдно откъм духовен живот време.

***

„У хората, стараещи се да водят духовен живот, всеки миг се води много тънка и много трудна война чрез помислите – духовна война. Всеки миг цялото око трябва да бъде светло, за да забелязва стичащите се в душата помисли от лукавия и да ги отблъсква. Такива хора трябва винаги да държат сърцето си горящо с вяра, смирение, любов. В противен случай в него лесно ще се засели дяволско лукавство, след лукавството – маловерие или неверие, а после и всяко зло, което не ще отмиеш скоро от себе си дори със сълзи. Затова не допускай сърцето ти да бъде хладно, особено по време на молитва, всякак избягвай хладното равнодушие“ (Св. прав. Йоан Кронщадски).

***

Трябва да обвиняваме себе си, винаги да се каем, да търпим, да понасяме всякакви оскърбления, болести и всичко, което ни сполетява по житейския път. Така е отредил Бог.

Божии чеда ще се нарекат тези, които се смиряват, обичат, търпят, избират последното място, състрадателни са към всички, не роптаят, усърдно измолват от Господа голямата Му и богата милост. Съгрешим ли, трябва да се каем. Помислим ли нещо лошо за другиго, вече сме съгрешили.

Без никакво двоумене трябва да се самообвиняваме и самоупрекваме, да се молим за всички, които са ни сърдити и на които ние сме сърдити, със следната молитва: „Господи, благослови Твоите раби (имената) и по техните свети молитви помилуй и мен, окаяната“. Трябва да се молим така, докато или сърцето ни се умиротвори, или човек се помири.

Господ да ви спаси. Амин.

СЛОВА НА ЛЮБОВ И УТЕШЕНИЕ. Писма на схиархимандрит Виталий Сидоренко. Изд. Православно Отечество