Невъзможно е да опише ужасът, който душата преживява там

Дойде денят и баща ми не стана повече. Почти не вземаше болкоуспокояващи, само през последните няколко дни, въпреки че очевидно изпитваше силни болки. Причащаваше се всеки ден. Бог да ми даде чувството на покаяние и смирение, което той изпитваше тогава. Когато хората идваха и казваха: „Митя, ти ще оздравееш!”, – той отговаряше: „Вчера изтичаха секрети на гърдите ми, днес – на брадата и казвате, че ще оздравея? Какво ми говорите?! Аз ще живея вечно, няма да умра. Но идва време – всички се заминаваме…”

И тогава настъпи един необичаен момент, бях се върнал по-рано от Йерусалим. Татко дори се разсърди на мама: „Защо си викнала владиката? Още не е дошло времето!“ Той беше някак заспал и изведнъж започна да вика така, че това беше просто Страшния Съд! Кръвта ми се смрази във вените – той лежеше и крещеше по такъв начин, че е невъзможно да опише! Започнах да чета канона за отделянето на душата от тялото и да се моля на Божията Майка. След около двайсет минути баща ми се опомни. Той не можеше да се прекръсти, но развълнувано промълви: „Сине! Владико! Благодаря, че ме взехте!”

Наведох се над него: „Какво става?” Той погледна с очи, пълни с неописуем страх: „Бях в ада! Ако можехте да видите какво има там! Всичко, което е изобразено на стената на входа на Близките пещери, съществува! (На фреската на входа на Близките пещери в Киево-Печерската обител са възпроизведени двадесетте посмъртни митарства на душата. – Бел. ред.) Всичко е така! Водиха ме през всички тях. Не ме заведоха само до едно митарство – до мястото, където се държат невенчаните, защото аз съм венчан.

Тези двайсет минути за страдащия бяха продължили неопределено дълго. Когато се съвзе малко, той ми каза, че заради нарушаването на поста в сряда и петък нашите неприятели, врагове, ни карат да ядем гнусни червеи. За ругатни бият ужасно по устата. Невъзможно е да се предадат с думи ужасът и мъките, които душата преживява там!

Митрополит Вишегородски и Чернобилски Павел