Неговият път на спасение ни е даден като образец за нашето спасение

Ако внимателно разгледаме нещата… Защо ни е заповядано да казваме непрестанна молитва? За да имаме памет Божия, която после отваря пътя за Богообщението. Ако бдим вътре в себе си, ако нашата вътрешна предавка“ работи, тя ни дава памет за Бога; довежда ни до нея, с наше старание и с помощта на благодатта на Светия Дух. Принудителните външни обстоятелства ни карат да се обръщаме към Бога. Но нашата беда е, че нехаем за това. А би трябвало, ако си изнемогнал, уморен, да кажеш: „Господи, помогни!”; ако си раздразнен „Господи, прости!”; заплел си се в недоразумения – „Господи, вразуми!”; осъдил си някого – „Господи, прости и него, и мен, помилуй ни и ни помогни да се поправим!”.

По този начин под въздействието на външните обстоятелства започваме все по-често и по-често да прибягваме към Бога с жива молитва и чрез това да придобиваме памет за Бога. Само че едни свикват на памет за Бога посредством внимание, без отвличане на помислите. Други пък, които се намират в света, сред изкушенията, могат да придобият това чрез жива молитва за всичко онова, което става пред очите им, като постоянно изповядват пред Бога своята немощ и просят от Него помощ и вразумяване във всички обстоятелства.

Това е много важно. На това духовно дело ни учи още свети Иоан Кронщадски. Знаем, че отец Иоан Кронщадски е знамение за нашето време; неговият път на спасение ни е даден като образец за нашето спасение. Той е бил постоянно сред хора, непрекъснато се е намирал сред множество хора, но не е прекратявал молитвата си. Преподобният старец Силуан свидетелства за него:,,Той никога не е загубвал благодатта на Светия Дух”. Други подвижници са я губели, като са се намирали дори в пустиня или в доброволен затвор. А той, както се знае, никога не е губил благодатта на Светия Дух, но я запазил и я умножавал. Защо? Защото е имал именно това духовно дело: гледал е хорските скърби, виждал е страданията им, болестите им и това го е подтиквало към усърдна молитва за тях. Те са го учели на живо Богообщение и на непрестанна молитва. Той е викал към Господа от цялото си сърце, викал е към Господа, каквото е говорела самата му душа.

“Беседи с един кавказки пустинник”, изд. Православно Отечество