Нека жените се учат на истински християнски живот от своите предци

…Христос не е избирал жените-мироносици, нито пък ги е призовал да Го следват като апостолите и 70-те ученици, но те Го последвали като единствената цел възродения си живот, като вечната Истина, като свой Спасител и Син Божий, въпреки очевидната Му бедност, простота и очевидната враждебност на първосвещениците и народните старейшини към Него. Те сами напуснали къщите си, оставили делата си, имотите, семействата си и последвали Господа, радвайки се, че могат да бъдат полезни на Христос и на Неговата общност. По време на кръстното шествие на Христос към Голгота само те плачели и ридаели. Господ чул воплите им и се обърнал към тях със слово на утеха. Какво е трябвало да изпитат после тези любящи жени, стоящи близо до Кръста на Спасителя и виждащи позора, ужаса и накрая смъртта на своя възлюбен Учител? Всички ученици се изплашили, дори апостол Петър, който обещал да умре с Иисус, три пъти се отрекъл от Него, и само Богородица със свети Йоан Богослов и жените-мироносици останали при самия Кръст. След това Божията Майка отнесли на ръце, защото Тя била съкрушена, а Мария Магдалина и другите жени-мироносици останали там до края.

Когато Синът Божий издъхнал, същите жени-мироносици побързали да се приберат вкъщи, за да приготвят аромати и миро, а Мария Магдалина и Мария Иосиева гледали къде поставят тялото Иисусово в гроба. Те си тръгнали, когато вече било съвсем тъмно, за да могат да се върнат до гроба преди разсъмване. И заради ревността си към Сина Божий, заради решимостта си да Го почетат при погребението, заради непоколебимата си вяра тези святи жени първи получили доказателство за Христовото Възкресение и след като чули това от устата на Ангела, станали първите и най-силни проповедници…

Светата Църква и днес с упование гледа на вас, благочестиви жени и сестри! Вие все още поддържате вярата в семействата си и се грижите за украсата и благолепието на храмовете…

Бих искал да кажа за онези, които не намират никакво занимание, които се оплакват от живота си, изпитват скука и честно питат всички: какво да правят, с какво да се заемат? Те признават липсата на енергия, здраве и отсъствието на каквито и да е стремежи, желание, талант и любов към каквото и да било. Сякаш нямат никакви отговорности, сякаш не са дъщери на бащите и майките си, не са майки на децата си, съпруги на съпрузите си.

Въпросът е: какво да правят тези, които имат възрастни родители и скучаят? Да утешават родителите си и да им помагат да се подготвят за прехода към задгробния живот. Не е ли това дълг, дело, служение на родителите и най-вече на Бога? Какво да правят омъжените жени? Да съхраняват това, което заработват мъжете им, да създават уют в дома за съпрузите си, да възпитават децата, да бдят над Божия дух в домовете си, да бъдат пример за християнски живот за по-младите… Колкото повече децата са подготвени за духовен живот и за борба със страстите си, толкова по-лесен ще бъде животът им, толкова повече ще се избавят от изпитания и изкушения. Но за да може майката на семейството свято да изпълнява важните си задължения, тя се нуждае от познаване на вярата, от искрена вяра, от разбиране за Божията любов, любов към Бога и живот, неразривно свързан със Светата Църква. Онези, които нямат свои деца, могат да посветят живота си на чужди деца, нерядко бедстващи, изоставени, сираци, често падащи в грях поради неведение.

Другият въпрос е: къде да намерим покой от ежедневните си тревоги и грижи? Странен въпрос за светския човек! Нали в света са измислени толкова много удоволствия и развлечения, но затова пък трябва да се признае, че светските удоволствия не развличат и не носят отмора, а само съсипват финансово. Това несъмнено е така. Затова нека тези съпруги и девойки се учат на истински живот от християнките, живели преди тях, от своите предци, които са намирали утеха и отмора в духовното четене, в молитвата, в църковния живот, в благотворителността, в просвещението на хората.

Възлюбени сестри в Христа, помагайте на пастирите, служете на Господа! Амин.

Свещеномъченик Серафим Чичагов, „Слово в Неделя на жените-мироносици“ (част от словото)

Изображение: стенопис от манастира Високи Дечани – светите жени-мироносици възвестяват на Апостолите за Христовото Възкресение