Нека никой не мисли: „Ние ходим в Божията Църква и затова ще получим Небесното Царство“
Нека никой от нас да не мисли: „Ние ходим в Божията Църква, молим се, правим много поклони, и затова ще получим Небесното Царство”. Не! Ще го получи онзи, който спазва Божиите заповеди. Първата е – да любим Бога от цялото си сърце и с цялата си душа, и с цялата си мисъл. И втората – да обичаме ближния като самия себе си, да живеем не само за себе си, но и да послужим на ближния. И да не обичаме нищо земно, тоест да нямаме светско пристрастие. Ако бихте живели така, в изпълнение на Божиите заповеди, бихте придобили Божия Дух. А ако не живеете така, придобивате вражеския дух.
***
Словесната молитва е временна, тоест всеки се моли колкото и по което време иска, а умствената молитва, по думите на апостола, може да бъде извършвана винаги: Ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете (1 Кор. 10:31), тоест по всяко време помнете (благодарно – молитвено) вашият Господ Бог. В какво се състои умствената молитва? В това – всеки човек, и най-вече – монахът, винаги да издига ума си към Бога, просейки Неговата Божествена помощ за побеждаване на нашия противник дявола и на душегибелните му страсти и за извършване на делата на добродетелите.
***
За да отстъпим от злите дела, трябва да не се обиждаме един друг, да не крадем и да не присвояваме нещо чрез каквато и да било измама, да не лъжем, да не се караме помежду си, да не се гневим, да не бъдем злопаметни, блудни, пияници, смехотворци и празнословци, да не бъдем шутове и палячовци, да не се занимаваме с магии и с други нечестиви дела и при болест да не прибягваме към врачки и баячки. Всичко това е противно на Бога. Душевната или духовната чистота се състои в това – да пазим душата си от всеки блуден грях, тъй като душата, пребиваваща в грехове, е скверна и нечиста и наистина е наречена в Свещеното Писание блудница и прелюбодейка, понеже е отпаднала от любовта на своя Жених Христос и е отдала любовта си на душевредните страсти, или по-скоро – на самия дявол, княза на страстите, и чрез това е станала невеста на сатаната, понеже му е отдала любовта си. Да бъде човек чист от грях, това означава – не само да опази себе си от греховно дело, но дори и в помисъла си да не скланя към това дело, съгласно словото Господне: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога (Мат. 5:8).
***
Грижите за плътта не превръщайте в похоти (Рим. 13:14). Необходимо е въздържание по отношение на стомаха, на езика, на зрението, на слуха и на всяка мислена похот на плътта и духа. Въздържанието на стомаха се състои в удържането му от излишества при приемането на сладки храни. Ако се появи похот към сладки храни, то не бива да задоволяваме тази похот, а по всякакъв начин трябва да се въздържаме от нея. Езикът охотно се движи към празнословие, кощунство и към много други неподобаващи неща. Необходимо е по всякакъв начин да го възпираме. Очите искат да видят различни непозволени неща и съблазнителни увеселения. Не бива да ги допускаме до това и трябва по всякакъв начин да ги сдържаме. Слухът желае да слуша празнословни и смехотворни разговори или бесовски песни. Не бива да ги допускаме до ушите и трябва по всякакъв начин да се отвръщаме от това. И не бива да допускаме до изпълнение на дело всяко излишно пожелание, освен необходимото. Ето в какво се състои въздържанието.
***
За да благоугодим на Бога, е необходимо да Му се молим със съкрушено сърце да ни прости съгрешенията ни, да устрои милостиво живота ни (за спасение) и да Му благодарим за всичките Му милости към нас. На Господските празници трябва да ходим в Божията църква и да слушаме Светата Църква за всичко, което повелява. И в останалите дни да се трудим без леност, кой каквато работа има, и от всичките си трудове да даваме милостиня на бедните и приношения в Божията църква. Да си помагаме един другиму при нужда. Кой с когото има вражда, да му прости без гняв. Да търпим благодушно, без печал, с благодарност към Бога всички случващи ни се беди, напасти и други нужди. Винаги да имаме в паметта си страх Божий, да се избавим от вечното мъчение, винаги да молим Господа да ни удостои да бъдем в Небесното Царство.
Преподобни Теодор Санаксарски
