Нека никой не мисли: „Ние ходим в Божията църква, молим се и ще получим Небесното Царство“

Нека никой от нас да не мисли: „Ние ходим в Божията църква, молим се, като правим много поклони, и за това ще получим Небесното Царство”. Не! Ще го получи онзи, който спазва Божиите заповеди. Първата е – да любим Бога от цялото си сърце и с цялата си душа, и с цялата си мисъл. И втората – да обичаме ближния като самия себе си, да живеем не само за себе си, но и да послужим на ближния. И да не обичаме нищо земно, тоест да нямаме светско пристрастие.

Ако бихте живели така, в изпълнение на Божиите заповеди, бихте придобили Божия Дух. А ако не живеете така, придобивате вражеския дух.

Молитвата се състои не (само) в поклони, но ѝ помагат добрите дела. Може да се молим винаги и навсякъде, ходейки и седейки. Молитвата е пренасяне на ума към Бога. При това трябва да молим Неговата благост да ни прости греховете, като казваме: „Господи! прости греховете ми и не ме лишавай от Твоето милосърдие, дари ми победа над врага и над всичките ми страсти”. Така трябва да просим Божията помощ, а сами трябва да живеем добре. Винаги ви казвам: ако не живеете добре, молитвата ви ще бъде безполезна. За молене – молите се, но сами не се стараете за живота си, живеете в леност, и така молитвата ви е нищо.

Ако на някого му предложат вкусна храна, а на дъното е скрита смъртоносна отрова, мисля, че като узнае това, никой не би се решил да хапне от нея – храната може и да е сладка, но под нея е скрита отрова. Такива са безчинните светски утехи, пировете, гуляите, музиката и другите празни бесовски утехи. И в тях е скрита духовна отрова; и бедният човек не вижда това и не може да отстъпи от своята окаяност.

Преподобният старец Теодор Санаксарски

http://www.sveta-gora-zograph.com/books/Veliki_Ruski_Starci_t1-1/book.html#d0e791