Нека това да бъде спирачка за нас

Аз съм пътят и истината, и животът – казва нашият Господ и Спасител Иисус Христос. Той е Източникът на всяко благо в този свят, на всичко добро, Източникът на мира и покоя на душите ни. Това е и Царството Божие, както го определя св. ап. Павел.

Обаче на днешния ден чуваме нещо, което изглежда противоположно: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. В смисъл да се отрече от желанията си, от това което му се иска на него, от това, което му харесва и даже да прегърне онова, което много-много не му харесва и така да последва Христа.

Но що за покой би бил това? Аз да правя неща, които не са ми на сърце. Не са ми приятни. Но да си представим обратното. Ако аз всеки път правя това, което ми се иска, нашата природа след грехопадението е такава, че е твърде склонна към греха. Грехът е болестно състояние. Греховете ни карат да страдаме. Лишават ни от радостта. Какъвто и да е грях да е това. Извършете го и вижте колко радостни сте след него. Ще чувствате духовна пустота. Даже ако погледнем това в по-голям мащаб. Ами ако всички хора тръгнат така да постъпват? Ако всички вършим това, което ни се иска, светът ще стане някакъв ад. Ако няма някакви ограничения, които да си наложим.

Така че това, което Христос иска е от нас, е най-естествено.

Смирението е точно това – човек да се откаже от желанието си и да изпълни Божието желание и воля. Това изглежда трудно за нас… Понякога изглежда като да се саморазпъваш, но това от това идва спокойствието на съвестта.

Как да направим това? С мисълта за Христа. Именно затова в днешния ден се покланяме на Кръста Христов, на страданията на Христа, на Неговото самоотречение. Това Той го е направил заради нас, пострадал е заради греховете на всички на Кръста… И виждаме как тия бичувания, приковавания, пробождане на реброто му, подигравки са били изключително мъчителна смърт. Нека помислим за Неговите страдания и това да бъде спирачка за нас.

И нека не само да не грешим, но и да правим добро от любов към Христа. И като даваме на другия, да помним, че даваме не на човека, а на Господ. И това ще носи покой на душите ни и радост.

Днешната служба е наполовина Пасхална, възкресна. Припомняме си страданията на Христос, но и плодът на тия страдания – Възкресението.

От проповедта на о. Сергей на 07.04.2024 г.