Некултурната култура

Преди за отци на народа се смятаха подвижниците и светиите, а след това онези, които с подвига на живота си отстояваха самобитността, държавността и езика на народа. Наистина ли сега мястото им е заето от артисти и танцьори?

От древни времена храмът не се е състоял само от стени, но и земята около него му е принадлежала. Сега това място не само е отнето от храма, но кръстовете на гробовете са заменени с други емблеми, което говори за загуба на уважение към святото място. Това е признак, че онези, които претендират за ролята на водачи на културата, са престанали да разбират значението на тази дума. Пример за такъв, меко казано, дисонанс със светинята на храма е надгробното изображение на известен балетист, изобразен гол, с крила на гърба, подобно на ескизите на Врубел към поемата „Демон“. Нима хората, които отиват в храма да се молят, трябва да виждат този паметник, който по-скоро би паснал на двора на езически храм? Нима пред стените на храма сме длъжни да гледаме изображение на танцуваща голота? Нима това е култура?

Това е по-скоро психическо насилие над вярващите, които, когато отиват в храма, трябва да очистят сърцата си чрез покаяние и молитва от светските образи. Но най-важното е, че тази фигура се асоциира с традиционното изображение на демона, където голотата е символ на загубата на благодатта.

Ние не заставаме срещу конкретни личности. Покойниците предстоят пред Божия съд, те вече не подлежат на нашия съд, но за нас е важен въпросът за самосъзнанието на грузинския народ: храмът за него светиня ли е или не? Ако да, тогава той трябва да го защитава и пази.

Самата дума „пантеон“, с която е наречено мястото на бившия манастир, съдържа в себе си зловещ смисъл, тя означава „храм на всички богове“, където езичниците се кланяли на своите богове и герои. Не е ли възможно това свято място на планината Давид, където се намират два храма и пещера с лечебен извор, който народът е нарекъл „сълзите на Давид“, – място за вековно поклонение, надежди и молитви на вярващите – да бъде защитено от нахлуването на антихристиянска символика и всичко онова, което оскърбява чувствата на православните християни? Защитена ли е истинската култура на народа?

Архимандрит Рафаил Карелин, “Демонизъм и общество. Некултурната култура”

https://karelin-r.ru/demobj/84/1.html