Нелекият подвиг на нашето време

Вижда се, че на нашето време вече не са дадени силни, действени външни подвизи; за това говорят и мнозина от последните Отци на Църквата, пък и при древните намираме същите пророчества за последните християни: че ще живеят много слаб живот, дори и монасите, но ще се спасяват чрез търпеливото понасяне на скърби и изкушения. Разбира се, и сега ще се намерят мнозина смели хора, способни на високи подвизи – но ще се намерят ли такива, които са способни разумно да се възползват от тях?!

Външните подвизи все повече и повече се изместват от вътрешни, не по-малко трудни, а вътрешните все повече се заменят с тежки скърби и изкушения, които обграждат християнина от всички страни.

Положението на истинските християни все повече ще напомня положението на тримата юноши във вавилонската пещ, обгърнати от страшния ревящ пламък и само по чудо неизгарящи в него. Да се запази правилно, кротко, безропотно, молитвено вътрешно състояние, да се запази сърцето от скверните на беснуващия се свят, да не се предава Православието – ето нелекия подвиг на нашето време.

Сега вече въпросът е не да бъдем “добри” или “лоши” православни християни, въпросът сега е: ще се запази ли нашата вяра изобщо? Мнозина няма да я запазят…” – пише един наш съвременник – отец Серафим Роуз.

Архимандрит Лазар Абашидзе, „За тайните недъзи на душата“