Нелогичното в иконата

В иконата има много нелогични неща. Някои изображения, например, могат да бъдат неочаквано прекъснати.

Така, на Евхаристията в София Киевска краката на ангелите са видими зад като че ли висящия престол, а колоните на сенките над престола не са, за да се запази чистотата на композицията.

Или в Свалянето от кръста в Нерези стълбата, прикрепена към кръста, е показана само от долната част, до тялото на Господа, сваляно от кръста.

В музея на християнското изкуство в Свето-Троицката Сергиева лавра има икона на светия великомъченик Георги Победоносец, който убива дракона. Там конят се опира с глава и опашка като че ли в краищата на иконата, а змеят се намира под краката на коня, но зад него. В същото време с копието, разположено пред коня, Георги пробожда змея. Технически това не може да бъде така, но това не е важно. Важно е да се покаже победата. Ако змеят е пред коня, тогава победата не би изглеждала толкова явна.

Разкриването на смисъла е основно за иконата. Тя може да бъде над историческа, в нея са възможни моменти на пренебрегване на историческите детайли. Например, в иконата на Петдесетница сред апостолите е изобразен апостол Павел, въпреки че той все още не е приел християнството. Но как да си представим Апостолската Църква, която Христос е оставил на земята, без апостол Павел, първият апостол? Невъзможно е. Така че пред нас не е подробно изображение на историческо събитие, а стремеж да се покаже основният смисъл: Господ е оставил на земята Апостолската Църква. Без апостолите, без техните приемници – светителите – Църквата не би могла да съществува. И това е изключително важно.

Понякога нелогичността е необходима, за да се покаже подвигът на някой светец. Свети Спиридон обикновено се изобразява в пълно богослужебно облекло, защото най-важното за светителя е извършването на службата, извършването на Литургията. Ако той не служи Литургията, всичко останало няма никакво значение. Но в същото време свети Спиридон се изобразява с овчарска шапка, защото преди да стане епископ, той е бил овчар и е останал завинаги същият смирен и скромен човек.

Архимандрит Лука (Головков)