Не мога да ви опиша, как нашата Майчица Божия обича чистотата

Ние, дете мое, сме видели всичко това, за което говориш, и сме го преминали и веднъж, и два, и много пъти. Написахме и книга за тези изменения. Та ако се случи на някого да пострада, да не се отчайва и да не остава безделен, както правиш сега ти. Изисква се усилие, изисква се борба, изисква се пределно смирение и съвършено послушание. Така че не стой, а призовавай: “Христе мой! Майчице Божия!”

Не се отпускай и не приемай вражески помисли. Призовавай постоянно Христа. Преди изкусителят да успее да образува помисъл в ума ти, ти го разрушавай с молитва. Не го оставяй.

Но когато ти оставяш нечистотиите, които хвърля в теб врагът, за кратко време той те затрупва с тях. И каква борба е нужна след това, за да се очистиш! Ето защо принуждавай себе си. Нужно е труд и болка, не шеги!

Кръв ще пролее сърцето ти. Ще изпиеш горчилка, отрова и чрез това ще получиш свобода и ще се усладиш. Не считай, че борбата е малка. Трябва да зовеш като обезумяла: “Иисусе мой, спаси ме! Пресвета Богородице, помогни ми!”. Нека езикът ти работи като машина: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме!”, “Господи Иисусе Христе, помилуй ме”, “Господи Иисусе Христе, помилуй ме!”. И когато се уморяваш, при теб ще идва утешение, което не си вкусвала никога. А ако безделничиш, както сега и нехаеш, вовеки не ще се изцелиш.

Когато човек си стои вкъщи, не може да стигне до града. Когато монахът стои в нерадение и не се моли, не става достоен за Горния Иерусалим.

И така, стани! Дай своя обол, та и Божията благодат да сложи хиляди таланти. Покажи своето добро намерение. Отвърни лицето си от врага. Защо позволяваш на беса да извършва прелюбодеяние с твоята душа?

Къде е смирението, щом виждаш и казваш, че всички са ти виновни и само ти си добра? Смирение е, когато друг греши, и преди да успее да поиска прошка, ние да му правим поклон, казвайки: “Прости, брате мой, благослови!” Нека това не ти изглежда трудно и тежко. То е нищо пред онова, което направи за нас Владиката Христос.

Пред Ангелите се наведе и направи поклон от небето до земята, и наклони небесата и слезе Бог – при хората! А ти преобръщаш света с главата надолу, за да не кажеш едно: “Прости!” И така, къде е тук смирението?

Когато се смириш, всички ще ти изглеждат святи. Когато си самодоволна, всички ще ти се струват опаки и лоши.

Кое е по-мръсно от гордостта и кое е по-зловонно от нечистите помисли? И въпреки това ти ги търпиш, те те оскверняват. Лесно им позволяваш да влизат и да разрушават твоята ограда, но да видим после, как ще излязат! Лесно приемаш безсрамните и нечистите помисли, но да видим после, как ще се очистиш!

Бог нищо друго не ненавижда така, както беззаконната, предадена на наслаждения нечистота на тялото. И онзи, който прелюбодейства с нечисти помисли, целият вони като умряло куче.

Докато животът и молитвата на този, който се подвизава и пази тялото си чисто и ума си неосквернен от нечисти помисли, се издигат като благоуханен тамян към небесата.

Това, което сега ви казвам, го видях на практика. Не съществува друга жертва, по-благоуханна пред Бога, както чистотата на тялото, което се придобива с кръв и ужасна борба. Много мога да кажа за тази блажена чистота, която вкусих и изядох плода ѝ. Но сега нито ти, нито твоите сестри можете да понесете това.

Сега ви казвам само това, че когато те сменят дрехите си, от тях се разнася благоухание като от освежаваща миро-хранителница в целия дом. И това е Божие известие за блажената чистота, за най-святото девство.

Ето защо полагайте усилия, като очиствате душата и тялото. Изобщо не приемайте нечисти помисли. И ще видите това, за което ви говоря. И безусловно, ще повярвате на думите ми. Изпитайте това, което ви написах досега, и ще се убедите на дело, че говоря истината от опит.

Там, където има послушание, смирение и подвиг, бесовете никога не могат да пленят човека. Ожесточението, непослушанието и гордостта раждат униние и нерадение и тогава идват всички бесове и превръщат душата на този човек в помийна яма и обор. И не се успокояват дотогава, докато не го направят виновен за нови и стари грехове, докато изцяло не го пленят.

Така че, чедо мое, принуждавай себе си, както правят и всички други сестри. Защото ако станете нехайни, ще ви се наложи да изпитате трудности. Обаче ако принуждавате себе си, ще се спасите навеки. Ще станете благоуханен тамян и драгоценно миро. Ще станете наистина словесна жертва, благоугодна на Господа.

Не мога да ви опиша, как нашата Майчица Божия обича целомъдрието и чистотата. Тъй като тя самата е Чиста Дева, тя и нас обича такива и иска всички ние да бъдем такива.

И щом я призовем, тя веднага бърза да ни помогне. Не успяваш да кажеш: “Пресвета Богородице, помогни ми!” – и веднага като мълния озарява ума и изпълва сърцето със светлина. И влече ума към молитва и сърцето – към любов.

И често цялата нощ минава в ридания и нежни гласове, възпяващи Нея, и най-вече – Носения от Нея.

И така, принуждавайте себе си, мълчете, молете се, оказвайте послушание, смирявайте се, за да придобиете всяко благо. Имате благословена старица игумения, която е Христово благоухание. Не я огорчавайте. Не ѝ противоречете. Пребивавайте в мълчание и молитва и ѝ дайте възможност да безмълвства. Защото когато тя умре и я загубите, и останете като бухал в развалини, тогава ще се яви нейното достойнство, но за вас ще бъде късно.

И накрая отново те моля, детенце мое, труди се и не губи време. Не ме уморявай само да пиша, но стани и стъпчи враговете си. Стани земя, за да те тъпчат, и проявявай послушание заради живота на душата си.

https://sveta-gora-zograph.com/books/StIosifIsihast_pisma/book.pdf