Не може да бъдеш частично спасен

Обикновено наричаме хората, които вярват в Христа, християни, независимо от тяхната конфесия и изповядваните от тях догмати. Но ако разгледаме този въпрос в дълбочина, ще видим, че може да познаем Христа само чрез благодатта на Светия Дух, Който пребивава само в Православната Църква. Светлината на благодатта въздейства върху човешкия дух и освещава душата. Освен изкуплението, за нашето спасение било необходимо още и слизането на Светия Дух и продължението на Петдесетницата в Църквата.

Трагизмът на конфесиите отпаднали от Православието е в това, че те дават познание за Христа, но не чрез Светия Дух, а чрез душевността на самия човек, в резултат на което се създава лъжлив образ на Христа, който не може да възроди и спаси душата. Затова църковните канони са толкова категорични в отделянето на духовната истина от заблудите, на Православието от неправославието и строго пазят Православната вяра от всякакви изкуствени съединения с инославните учения.

Също не може да се определя кой е по-близо или по-далеч от Православието – това ще бъдат само външни измерения. Всички, които се оказали извън ковчега по време на всемирния потоп, загинали, независимо от това дали са се намирали близо или далече от него. Съвременният възглед на модернистите за частичната благодат, която уж притежавали и другите конфесии, не съответства на учението на Църквата. Не може да бъдеш частично спасен или частично осветен, възможностите тук са две: или да бъдеш с Истинския Христос, Който се открива в Светия Дух, или с лъжливия Христос, чийто образ е плод на човешките умувания и емоции.

Според църковния чин, при преминаването на човека от иноверие или инославие в Православие, той трябва да се отрече пред кръста и Евангелието от заблужденията на предишната си религия, а да види тези заблуждения е по-лесно за езичника, отколкото за католика или протестанта. Съвременният хуманизъм и либерализъм (лъжовно) учат, че човек може да се спаси във всички конфесии и вероизповедания. Пример за такава нравствена и вероизповедна индиферентност е модернизмът. Ето защо според него да говорим днес, че единствената възможност за спасение е в Православната Църква, е „признак на лош тон, фанатизъм и унижаване на човека“ от друга религия.

Струва ми се, че е по-лесно да обърнеш иноверния в Православието, отколкото инославния, но най-трудно от всички – православните фарисеи, както и модернистите, които постоянно търсят компромиси между учението на Христа и духа на богоборческия и покварен свят.

Архимандрит Рафаил (Карелин)