Не правим ли и ние същото, когато след приемане на Светите Тайни, сами разпваме в себе си Господа

Кой ли не беше на посрещането на Господа, когато Той тържествено, като цар, влезе в Иерусалим и кой ли не възкликваше тогава: „Осана Сину Давидову!”. Но минаха само четири дни и същият народ със същия език крещеше: „Разпни, разпни го!”. Странно преобръщане! Но какво има да се чудим? Не правим ли и ние същото, когато след приемане на Светите Тайни на Тялото и Кръвта Господни, веднага щом излезем от църквата, забравяме всичко – и своето благоговение, и Божията милост към нас, и се отдаваме, както и преди, на самоугоднически дела, отначало малки, а после и по-големи, и може би още преди да са минали четири дни, макар да не крещим на някого другиго: „Разпни Го!“, сами разпваме в себе си Господа. И Господ вижда и търпи всичко това! Слава на Твоето дълготърпение, Господи!

Светител Теофан Затворник, “МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН ОТ ГОДИНАТА”
Изд. Православно Отечество