Не се впрягайте под чужд ярем заедно с неверните
Да се нарича църква всяко едно от еретическите общества, това означава липса на правилно разбиране за Църквата и потъпкване на нашата вяра в догмата за Църквата, изложен в деветия член на Символа на вярата. Очевидно икуменистите, посочвайки многочисленността на т.нар. християнски църкви, участвуващи в икуменическото движение – … придават на тази многочисленост твърде голямо значение. Но от това, че лъжата ще се проявява не в малко, а в голямо количество нейни разновидности, тя няма да се превърне в истина, а напротив – още повече ще изопачава и ще отрича истината…
***
Нашата църква никога не е считала еретиците за част от нейния състав, за членове на самото Тяло Христово…Вселенските Събори винаги са предавали еретиците на анатема, т.е. на отлъчване от Църквата.
***
Икуменистите причисляват към апостолската църква и т.нар. “християнски църкви”, които съвсем нямат апостолски произход или апостолско приемство. Те считат всички еретически вероизповедания за принадлежащи към апостолската Църква, независимо от това, че великият апостол Павел отделя всички еретици от Православната Църква и ги предава на анатема, казвайки: “Ако дори ние, или ангел от небето ви благовести нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде” (Гал. 1,8).
***
Тези разделителни стени, т. е. разделението на Православната Църква от еретиците, са издигнати от Вселенските Събори. Те са създадени с цел запазването на православната вяра от унищожаването й чрез смесване с пагубните ереси.
От думите на Христа: “Каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето” става ясно, че анатемите срещу еретиците, т.е. тяхното отлъчване от Църквата преминава и в бъдещия живот и че всички еретици след смъртта си отиват в адските мъки.
***
Твърде поучително в това отношение е откровението, което е имал великият Божий угодник Симеон Христа ради юродиви. Бог му открил, че душата на знаменития учен-богослов Ориген е загинала и се намира в адските мъки заради неговите еретически учения. Подобно откровение имал монах Теофан, както се разказва в известната книга на блажени Иоан Мосх “Луг Духовный”. Той видял в адските пламъци същия този Ориген, Арии, Несторий и много други еретици. За това, колко е ненавистна на Бога ереста свидетелствува и видението на преп. Кириак Отшелник. Божията Майка, която му се явила заедно със св. Йоан Кръстител и св. Йоан Богослов, не благоволила да влезе в неговата килия, въпреки всичките му молби, само защото при него, между другите книги се намирали и две слова на еретика Несторий.
***
Православните икуменисти не само не са послушни на Православната Църква, но даже открито я обвиняват в греха на разделението. Наистина, те приписват този грях както на Православната Църква, така и всички инославни “църкви”.
Но не Православната Църква, а еретиците са създавали ересите. Православната Църква до мъченическа кръв е защищавала от еретиците чистотата на православната вяра. И ако не беше тази борба, то православната истина, чрез смесването й с еретическата лъжа, би престанала да съществува, а заедно с това би изчезнала от лицето на земята и самата Православна Църква. Следователно трябва не да обвиняваме последната, че тя не се е смесвала с еретиците, а се е отделила от тях, но да я ублажаваме за мъченическите подвизи на разделението, което се е наложило поради надигането на еретиците срещу Църквата, срещу нейните богооткровени и светоотечески истини и дори срещу Самия Бог.
***
Освен това на всички икуменически конференции се извършва съвместна молитва на еретиците с православните. Но такава съвместна молитва е забранена от св. канони на нашата Църква. Десетото апостолско правило гласи: “Ако някой, макар и в къщи, се помоли с отлъчен от църковно общение, да бъде (и сам той) отлъчен”. А в 45-тото апостолско правило се казва: “Епископ, презвитер или дякон, който само се е молил с еретици, да бъде отлъчен; а ако им позволи да вършат нещо като свещенослужители на Църквата, да бъде низвергнат.”
***
Предвид на всичко това, ние не можем да имаме ни най-малко основание да се надяваме, че т. нар. “християнски църкви” ще се съединят в областта на вярата с Православната Църква. Напротив, трябва да очакваме все по-голямо и по-голямо намаляване на истинно-вярващите хора…
***
Протестантите, изхождайки от икуменическата дружба, която те разбират като готовност на православните да се обединяват с тях в тяхното протестантско учение, както никога досега се предават без каквато и да е задръжка на неистова протестантска пропаганда, която има за цел съединяването на Православието с протестантизма и унищожаването на Православната Църква.
Разполагайки с огромни средства, протестантите разпространяват своята пропаганда чрез печата, като издават много книги и вестници. При това в своята литература те хвърлят кал не само върху нашето иконопочитание, нашите обряди и върху цялото Православие, но се изказват и против Библията, против нейното повествование за сътворението на света от Бога в продължение на шест дни и се отнасят отрицателно към някои чудеса, за които се разказва в Библията. В резултат на тази пропаганда в православните страни бързо нарастват множество протестантски секти – адвентисти, баптисти, методисти, петдесетници, евангелисти и др.
Преди икуменизма в православните страни нямаше такава протестантска пропаганда, тъй като нямаше такова дружеско общуване на православните с протестантите, което се утвърждава на икуменическите конференции и което налага на православните представители “моралното задължение” да не възпрепятствуват протестантската пропаганда в православните страни. В това се състои голямото зло на икуменизма. “Всяко дърво се познава по своя плод” – казва Господ (Лук. 6:44). Ако тази дружба е във вреда на св. Православна Църква, то ясно е, че такава дружба произлиза от нейните врагове. В случая тези врагове са масоните….
***
Разбира се, като разглеждаме въпроса за икуменизма, ние не бива да забравяме, че в крайна сметка в основата на икуменическото движение стоят не само вековните врагове на нашата Православна Църква, но стои и бащата на всяка лъжа и пагуба – дяволът. В предишните векове, сеейки най-различни ереси, той е искал да унищожи св. Църква чрез смесването на православните с еретиците. Това той прави и сега, пак чрез такова смесване посредством икуменизма с неговите неизчерпаеми масонски капитали.
Но по-рано това дяволско смешение е срещало повече препятствия отколкото в наше време. Тогава християните са горели от огнена ревност към православната вяра и са я защищавали до мъченическа кръв. Сега, за нещастие, православните са обхванати от небивало равнодушие към вярата, равнодушие – толкова ненавистно на Господа, Който е казал: “О, дано да беше студен или горещ! Така, понеже си хладък и нито горещ нито студен, ще те изблювам из устата Си.” (Апок. 3:15-16). Тогава, заради своята ревност към вярата и заради чистотата на своя християнски живот, православните са имали от Бога ведение (благодатен дар на познание на Божествените истини – б.пр.). Даже непросветеният в богословието народ, в лицето на простите жени на пазара, е спорил единосъщен ли е Христос или подобосъщен на Своя Божествен Отец. Днес сред православните царува всеобща слепота по въпросите на вярата. Възползувайки се от всичко това, икуменическото движение бързо се разраства по целия свят, оплитайки в своите коварни примки даже православните църкви…
***
Не с инославните трябва да се обединява Православната Църква, което е дело неосъществимо, утопично и крайно вредно, даже гибелно за нея. Православните християни трябва да се обединяват едни с други според заповедта на Христа, Който е казал: “И не само за тях се моля (тук се подразбира – за апостолите), но и за ония, които по тяхното слово ще повярват в Мене, да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй да бъдат в Нас едно” (Йоан 17:20-21).
***
Нека да не се смущаваме от това, че православните икуменисти ни обвиняват в липса на любов към инославните християни, задето ги отхвърляме от нас… Нашата св. Църква винаги се е борила с ересите, борила се е с тях даже до кръв. Но хората, изпаднали в ерес по внушение на дявола, Православната Църква винаги е съжалявала. Движима от любов към тях, тя им е налагала епитимия, стигаща дори до отлъчване от църковно общение. Но тя никога не е прекратявала и няма да прекрати своята молитва, това дихание на истинска благодатна любов, за вразумяването и връщането на еретиците на пътя на спасителната истина. Ето как св. Църква ни учи да се молим за тях: “0тстъпилите от православната вяра и заслепени от гибелни ереси просвети със светлината на Твоето познание и присъедини към Твоята Света, Апостолска и Съборна Църква.”
Така светата Църква различава самите ереси, срещу които изисква безкомпромисна борба, от хората, изпаднали в тези ереси, към които простира своите майчински любвеобилни обятия.
Нас ни обвиняват в липса на любов към инославните християни всъщност за това, че ние не се отнасяме към икуменическото движение както православните икуменисти. Но в това свое отношение към икуменическото движение последните нарушават св. канони, като потъпкват нашето догматическо учение за Църквата. На икуменическите конференции те завързват дружба с протестанти и масони, а чрез тази дружба поощряват протестантската пропаганда в православните страни и съдействуват на враговете на Православната Църква в делото на нейното разрушение.
***
Ясно е, че не у нас, а у православните икуменисти липсва любов към инославните християни, защото у тях няма любов, а — безчинство. Нека те сами запитат своята съвест и тя ще им каже какво лежи в основата на тяхната икуменическа дейност и на тяхното отношение към инославните християни, дали любов към последните или нещо друго?!
Да ни избави Господ от такава любов и от такова отношение към икуменическото движение… Нека нямаме абсолютно никакво общение с това движение. Нека в този случай се ръководим от думите на Свещенното писание: “Не се впрягайте (под чужд ярем – по слав.превод) заедно с неверните, защото какво общение има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлината и тъмнината? Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния?” (2 Кор. 6:14-15). “Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивците.” (Пс. 1:1).
Светител Серафим Софийски Чудотворец
