Не такава любов към ближните ще ни спаси на Страшния Христов Съд

Този Съд се нарича Страшен, защото на него ще бъде завинаги и окончателно решена нашата съдба. Той ще е страшен за онези, които ще бъдат поставени да застанат отляво на Христа. В присъствието на всички Ангели и светии Господ ще ги назове проклети и ще ги изпрати във вечни мъки, приготвени за дявола и неговите ангели.

Сега е невъзможно да си представим това бъдещо вечно мъчение на грешниците. Въз основа на Христовото учение, учението на Апостолите и светите отци, можем само да кажем, че това мъчение ще бъде несравнимо по-тежко от всички страдания, които хората се налага да претърпят на земята.

Тези адски мъки ще бъдат еднакво тежки както за тялото, така и за душата. Душата завинаги ще изпитва печал, а тялото ще се мъчи във вечния адски огън, в нескончаем адски мрак. Страданията ще се увеличават поради изтезанията и злорадството на демоните.

Също, невъзможно е да си представим блаженството на праведниците, което ще превъзхожда всяка радост на земята. Единствено можем да кажем, че според Христовото учение ще изпитваме блаженство заедно с Господа в Неговото Небесно Царство, а по думите на Св. Йоан Богослов, в небесната слава на Царството Христово ние ще бъдем подобни на Самия Бог по благодат.

По неизречената Божия милост св. ап. Павел, св. Андрей юродиви и св. Серафим Саровски още преди кончината си били възнесени до третото небе. Но никой от тях не могъл да опише това блаженство със словата на човешкия език. Преп. Серафим Саровски само казал за наше назидание, че ако се наложи дори цял живот да търпим най-ужасните телесни страдания, ние бихме се решили на това с радост, само да не се лишим от райското блаженство, което Бог е приготвил за ония, които Го обичат.

Наистина, Господ не скрива, че малцина от нас ще наследят това блаженство. Защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират (Мат. 7:14). Колко малък е борят на спасяващите се било открито на св. Антоний Велики, както и на ученика на св. Василий Нови, преп. Григорий. Веднъж свети Антоний видял страшен великан, чиято глава достигала до небето и много човешки души във вид на птици се възнасяли към небесата. Щом тези птици стигали до главата на великана, той ги удрял с ръка и те падали в адската бездна. Само някои от тях прелетявали над главата му и тогава великанът скърцал със зъби срещу тях. И блажена Теодора, послушница на св. Василий Нови разказала на ученика му Григорий в сънно видение как преминала през въздушните митарства и едва не погинала на митарството на блуда. Според нея на това митарство много души погиват навеки.

Може би някои ще кажат, че според словото на Христос за Страшния Съд любовта към ближния е достатъчна за спасението ни и че, следователно, вечното спасение може да се постигне без любов към Христа, без вяра в Него и без други християнски добродетели. Какво можем да отговорим на това?

Разбира се, само онези, които са имали любов към ближните си, ще получат спасение на Страшния Христов Съд, но само ако това е била истинска, а не лъжовна любов. Под лъжовна, неспасяваща любов трябва да разбираме сантименталната и хуманистична любов, която действа в нас, само когато пред очите ни е нещастието на ближния. Според учението на еп. Теофан Затворник, хуманистичната любов е егоистична любов, в която обичайки другите, ние всъщност обичаме самите себе си. Тя се поражда у нас в резултат на страсти: тщеславие, користолюбие и страх от общественото мнение – този съвременен идол. Не такава любов към ближните ще ни спаси на Страшния Христов Съд, а християнската любов, т.е. такава, която изхожда от любов към Христа. Затова Господ казва на учениците: Ако Ме любите, опазете Моите заповеди (Йоан 14:15). Ако някой Ме люби, ще спази словото Ми (Йоан 14:23), а любовта към ближния е една от главните Христови заповеди.

Нещо повече, само онези, които вярват в Него, могат да Го обичат, защото как е възможно да обичаме Христос като Бог, ако нямаме истинска вяра в Него? Без вяра не само е невъзможно да се придобие любов към Христа, въобще е невъзможно цялото дело на нашето спасение. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден (Марк 16:16).

И това не е всичко. Любовта към Христа и ближния, вярата в Христос, както и всяка друга християнска добродетел, се поражда в сърцата ни от благодатта на Светия Дух, която се излива върху нас в Православната Христова Църква.

Затова, съзерцавайки мислено Страшния Христов Съд, нека се стараем да придобием християнските добродетели. Тогава ще имаме истинска благодатна любов към ближните, за която на този Съд ще чуем радостните и жадувани думи на нашия Спасител и Бог: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира (Матей 25:34). Амин.

Светител Серафим Софийски Чудотворец

Из “Слово на Неделя Месопустна”, София, 9 февруари 1925 година