Ние забравихме думата „нежност”

Ние сме Църквата – Светата Соборна и Апостолска, и всички сме призвани в единство и любов да славим Светия Дух. Ето и моите духовни чеда: когато пребивават в любов, тогава пребивават с духовния си отец, за да може както е казал преподобният «да плачем с плачещите, но всички униващи нежно да ободрим и да подкрепим духом “.

Към всички, забравили Господния завет – той учи ближните си да обичаш като братя… На това се основава животът на християнина – и на духовника, и на неговите духовни чеда: на любовта и нежността. Ние забравихме думата „нежност”. Спомням си нежността на майка ми: ние, децата, правехме нещо лошо, а тя ни караше да се чувстваме виновни, но как? Ще ни погали нежно по главата! И усещаш докосването й, и сили се вливат в теб, и разбираш, че си под великата закрила на майчината любов. Така е и в отношенията с духовните чеда: ние сме под закрилата на Църквата, усещаме майчината грижа и нежност на Църквата Христова.

Старецът Йоан Миронов