Ние идваме при свети Николай не само с молба, но и с греховете си

В нашия съвременен свят хората следват примера на известни личности. Ако президентът играе тенис и хората започват да играят тенис. А ние подражаваме на светиите. На иконите свети Николай винаги държи в ръце светото Евангелие. Нека помислим кога за последен път ние сме държали в ръце Евангелието. Нужно е всеки ден да го четем… И ако там пише „прощавайте“, ние сме длъжни да прощаваме, ако пише „не съдете“, е ясно, че не трябва да осъждаме, ако пише вземете, яжте: това е Моето тяло и пийте от нея всички, защото това е Моята кръв…, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове, е необходимо в храма да се причастяваме.

Освен това, ние идваме при свети Николай, на неговия празник, не само с молба, но и с греховете си, които изповядваме. Често хората говорят за тях повърхностно, а не прекрачват в дълбините на душата си – там, където мирише, не докосват, поради някаква лъжлива скромност и срам. А когато идваме при свети Николай и се изповядаме (в дълбочина), минават лъжливата скромност и срам, и се очиства сърцето.

От проповедта на прот. Владимир, настоятел на храма «Св. Николай Мирликийски» в София, на престолния празник 19 декември 2024 г.