Никога не осъждай не само патриарх или епископ, но и обикновен свещеник

Който е зает с познанието за самия себе си, той Няма кога да забелязва недостатъците на другите. Осъждай себе си и ще престанеш да осъждаш другите.”

Случвало се, ако му разкажат за нечия неблаговидна постъпка, той обезателно ще си спомни какво добро е извършил този човек или просто ще се помоли: ,,Боже, бъди милостив към мене, грешния.“

„Трябва себе си да осъждаме, обвиняваме и наказваме, а всички други да обичаме и да считаме за ангели” учел батюшката. Така батюшката съветвал една жена, която по никакъв начин не могла да се разбере с хазайката си: “А ти я наричай “майка” и си мисли, че Господ Те е настанил там, където живеят ангели.”

Веднъж при него дошла гостенка от Таганрог. След трапезата тя станала от масата и си тръгнала, а жените почнали да мърморят: „Виж я ти, каква е господарка Даже чинийките не прибира след себе си!” Тогава влиза батюшката и с думите: „Виж я ти, каква е господарка!” – и започнал сам да прибира посудата: „При нас дойде самата Божия Майка, а вие…” Във всеки гост той виждал пратеник на Бога.

Друг път отец Виталий видял, че намиращите се при него на послушание жени наблюдавали как съседите се ругаят, осъждайки ги за това. Батюшката се приближава и казва: „Какво чувате там? А аз чувам: единият чете Акатист, а другият – канон.“ А когато срещал пушещ човек, казвал, че вижда, че сякаш в устата му има свещичка. Така показвал на чедата си как трябва да отсичат лошите помисли, превръщайки ги в добри, тъй като в сърце, в което има място за осъждане, не може да има любов.

Но особено строг бил отец Виталий към тези, които дръзвали да осъждат свещенството. Така на една Божия рабиня, която паднала в този грях, той не разрешил да се причастява и строго я вразумил: “Внимавай! Никога не осъждай не само патриарх или епископ, но и обикновен свещеник ще дадеш строг отговор за това. За него служи ангел, а ти смееш да осъждаш. Ще отговаряш за него? Мисли в себе си така: „Аз съм окаяна, а той е светия.‘

Самият отец Виталий бил пример за това, как трябва да се отнася християнинът към архиереите, Светейшия Патриарх и свещенството въобще. Това било не просто почитане на висшата църковна власт, това бил благоговеен страх пред светостта на сана и същевременно искрена любов към тях като носители на Божествената благодат. За свещениците казвал така: „Когато служи, свещеникът е подобен на огън. Ако би могъл сам да се види, би се уплашил – какво дръзновение има. Мястото, където е стоял свещеникът по време на служба, трябва да се целува. То се освещава от благодатта.“

Една Божия рабиня попитала батюшката:

– А ако например виждам, че другите постъпват лошо, как да избегна тогава осъждането?

– А какво можеш да видиш? И коя си ти, за да съдиш друг човек? Господ го търпи, а ти се захващаш да го съдиш. Той после ще се покае и ще бъде на Небесата, а ти ще отидеш там (и посочил надолу). Старай се по-добре веднага да се помолиш за този човек. Затова не обръщай внимание на нищо каквото и да става пред теб. Врагът може да се подиграе с нас и да ни покаже това, което в действителност не е и било, затова не бързай да си правиш изводи.

И тогава той привел случаи от житията на тези светии, на които врагът нарочно се явявал в образа на монах с неблагопристойно поведение, за да смути спасяващия се и след това да го повлече към гибел.

Отец Виталий и сам се боял да не би неочаквано да смути някого с невнимателна дума или постъпка. Например, много години заветно негово желание било да спази поста от Възнесение Господне до Петдесетница, както някога апостолите пребивавали в пост в очакване на слизането върху тях на Светия Дух. Но в този промеждутък от време при батюшката обезателно пристигали на гости някои свещеници, които не си били наложили този доброволен пост. И тогава на отец Виталий му се налагало на общата трапеза да яде блажно заедно с тях, за да не би чрез въздържанието си да ги укори.

http://svetogorski-kt.com/животът-на-схиархимандрит-виталий-сп/