Николка ще се наспи и всичко ще се нареди

Николка ще се наспи и всичко ще се нареди

Старците Амвросий и Анатолий (Зерцалов), виждайки в юношата достоен наследник, прикривайки святата си любов към него с полуюродство и шеги, учели младия послушник на най-висшата и спасителна добродетел — смирението.

На млади години той бил много красив и Старецът Амвросий, за да го смири, го наричал „лакомник“. Младият послушник винаги приемал упреците му с любов и смирение. Братята от скита често получавали пратки от роднини с „утешения“ – бисквити, конфитюр, чай. Николай нямал от кого да получи тези „утешения“, и самите велики Старци го угощавали, но при това го смирявали. Случвало се да отиде при стареца Амвросий, да помоли за сладки към чая, а той ще му каже строго: „Как така, нима вече си изял всичко? Ах ти, лакомник!“.

По нощите в стаята му винаги блещукала светлина — послушникът четял или се молел. А сутрин той трябвало пръв, преди пристигането на братята, да отиде в храма и да подготви олтара за богослужението. Утренята в скита започвала около час след полунощ и продължавала до четири и половина сутринта. Не било лесно за един светски младеж да свикне със строгия устав на светата обител. Прекарал нощта в молитва, той идвал в храма полузаспал. Случвало се да закъснее за службата и да дойде сънлив. Братството се оплаквало от него на стареца Амвросий, на което той отговарял: „Почакайте, Николка ще се наспи и всичко ще се нареди – за всички ви ще е добре“. Така преподобният Амвросий предсказвал бъдещото му служение като Старец.

Поема страданията и греховете на идващите при него

Веднъж попитали Стареца дали трябва да поема страданията и греховете на хората, които идват при него, за да ги утеши. „По друг начин човек не може да усети облекчение“, отговарял той. „И ето, понякога чувстваш, че върху теб ляга сякаш планина от камъни – толкова много грехове и болка са ти донесли, че направо не можеш да понесеш. Тогава идва благодатта и разхвърля тази планина от камъни като купчина сухи листа. И можеш да приемаш отново.“

Молитвата е капитал

Старецът често и с любов говорел за молитвата. Той учел на постоянство в молитвата, считайки за добър знак от Господа неизпълнението на молбите. „Трябва да продължаваме да се молим и да не униваме“, поучавал отецът. „Молитвата е капитал. Колкото по-дълго “стои”, толкова по-голяма процентна възвръщаемост има. Господ изпраща Своята милост тогава, когато Му е благоугодно, когато е полезно за нас да я приемем… Понякога след година Господ изпълнява молбата… Трябва да вземем пример от Йоаким и Анна. Те се молели цял живот и не унивали, и каква утеха им изпратил Господ!“ Веднъж той посъветвал: „Молете се просто: „Господи, дарувай ми Твоята благодат!“ Над вас се спуска облак от скърби, а вие се молете: „Господи, дарувай ми Твоята благодат!“ И Господ ще направи така, че бурята да ви отмине.“

Преподобне отче Нектарие, моли Бога за нас!

В памет на най-съкровения от Оптинските старци – преподобни Нектарий Оптински

https://pravoslavie.ru/70612.html