Нищо не свързва хората помежду им така тясно, както когато те си сърадват

Онзи, който се обляга на своя разум или на своето мнение, не е възможно да се подчинява или да следва добрия пример на ближния.

Който не пренебрегне слава и телесен покой, а заедно с това и самооправданието, той не би могъл нито да отсича своите пожелания, нито да се избави от гняв и скърби, нито да успокои ближния.

Не е велико нещо да не осъждаш или да съчувстваш на този, който е в скръб и ти се покорява. Но велико е да не осъждаш оня, който ти противоречи, да не му отмъщаваш, да не се съгласяваш с ония, които го осъждат и да се радваш заедно с ония, които са предпочетени пред тебе.

Не търси любов от ближния, защото който я търси, се смущава, ако не я намери. Но по-добре ти сам прояви любов към ближния и ще се успокоиш и по този начин и в ближния ще предизвикаш любов.

Който извърши угодно на Бога дело, той непременно ще изпадне в изкушение. Защото всяко добро дело или се предшества, или се последва от изкушение и онова, което се прави заради Бога, не може да бъде сигурно, ако не бъде изпитано чрез изкушение.

Нищо не свързва хората помежду им така тясно, както когато те си сърадват (един другиму) във всичко и имат еднакъв начин на мислене.

Дело на смиреномъдрие е да не пренебрегваме подаянието на ближния; и трябва да го приемаме, ма- кар да е малко и незначително.

Ако ми се случи някаква работа, по-приятно ще ми е да постъпя според съвета на ближния, макар и да я проваля по неговия съвет, отколкото добре да я изпълня, следвайки собствената си воля.

Добре е във всяка работа сам да се погрижиш за онова малко, от което се нуждаеш, тъй като не е полезно във всичко да бъдеш спокоен.

Във всяка работа, която ми се случва, никога не съм искал да се ограждам с човешка мъдрост, но каквато и да бъде тя, винаги постъпвам според силите си и всичко предоставям на Бога.

Не бива да желаем да се освободим от страстта с цел да избегнем произлизащата от нея скръб, но поради пълна ненавист към нея, както е казано: с пълна омраза ги мразя, те ми са врагове (Пс. 138:22).

Не е възможно някой да се разгневи против своя ближен, ако сърцето му най-напред не се възгордее над него, ако не го унизи и не счете себе си по-горе от него.

Признак за това, че някой доброволно изпълнява страстта, служи неговото смущение тогава, когато го изобличават или поправят. А ако понася изобличението, т.е. вразумяването без смущение това е признак, че някой е бил победен от страстта, или я е изпълнил по незнание.

На нашия Бог подобава слава вовеки веков. Амин.

Преподобни авва Доротей, «Църковни слова», Православно Отечество