Нямаше събота и неделя, в които да не отивахме в храма

Искам да се върна към детството си. Нямаше събота и неделя, в които мама и татко, а с тях и ние, да не отивахме в храма. В храма на пророк Илия във Владикавказ. Веднъж по време на службата мама каза на нас, децата: „Останете тук, а аз ще изляза.“ Тя отиде до гроба, който беше и все още е там. Гробът на Анастасия Андреевна. Фамилията й е била Андреева. По произход гъркиня. Предците й са били гърци. Тя беше починала през 1932 година. Вършела е чудеса. Мама се приближила до гроба, а там хората коленичели плачели. Мама се учудила защо плачат… „Нищо ли не виждаш?“ – попитали я. „Не“, – отговорила тя. „Прекръсти се и застани на колене“. Това се случи през деня, по време на службата. Тя коленичила и видяла Пресветата Богородица със Спасителя в ръце. Мама заплакала и се навеела, за да целуне нозете на Богородица, но Тя изчезнала и после отново се появила. 17 души видели всичко това.

Ключовете и посохът на Света Анастасия се съхраняват при нас в Патриаршията. Те бяха подарени на баща ми, а той ми ги остави. Тя е била удивителен човек. По време на войната немците се приближили до града и напирали да влязат в него. И ето, един войник на гробището, което се намирало в покрайнините на града, видял, че там се разхожда стара жена с тояга. Той я спрял и извикал: „Коя си ти?“ Тя отговорила: „Аз съм Анастасия и пазя този град.“ Немците не успели да влязат в града.

Спомням си как мама и татко се готвеха, когато отиваха на църква. Как подготвяха дрехите, храната… Когато тръгвахме в събота и се връщахме в неделя, обядът вече беше готов… Удивително… Не си спомням ден, в който да не сме се молили всички заедно вечерта.

Така трябва да възпитаваме децата си. С любов. Не си спомням в нашето семейство да е имало груба дума, нито един вик. Винаги е царял мир, който се предаде и на нас, децата.

Искам да засегна и въпорсът за нуждаещите се. Хората, които са взели кредити и са заложили домовете си, се изселват от домовете си от банките и остават без подслон през тази зима. Искам да помоля ръководителите на всяка банка да не правят това, поне през зимата, от съжаление към тези хора. Те идват в Патриаршията, плачат. Много ви моля да помогнете. Може би ще се намерят такива, които ще опростят дълга или ще могат да помогнат с нещо, за да не се продаде домът.

От проповед на патриарх Илия от 2014 г.

На снимката: патриарх Илия с кръстницата му