Няма вечен път в дела ни земен

СТИХОВЕ

Йеромонах Роман (Матюшин)

превод: Татяна Любенова

Повярвайте, не малко преживяхме,
и красотата на живота си узнахме:
Не, няма нищо по-прекрасно от смъртта,
която води към Христа!

***

Все някога ще трябва да си тръгнем:
че няма вечен път в дела ни земен.
Пред нас са спирките – все по-оскъдни,
и крайната черта пред нас белее.

Когато дверите се хлопнат зад гърба ми,
ще се обърна, от раздялата уплашен.
Благодаря ви, че не бях във пътя сам и
простете, ако спътник бях неважен.

***

А аз обичам винаги дъжда,
особено, когато буря има.
Жар, задуха и мъка са зад нас,
когато чудото всемирно идва.
Как изнемогваме без свежестта!
Природата пречистване жадува!
Дърветата, тревите и цветята,
на Очищението празника сънуват!
И той яви се, като чуден цар,
със гръм разкъсващ облаци дъждовни.
Вода Небесна! За лицето дар,
благодатта ти жива то ще помни!
Вода Небесна! Слънчева вода,
в потоците ти виждам Милосърдие:
И кой би оживял, ако не са
благословение над земното усърдие?

https://literaturensviat.com/?p=28753