Няма нито един смъртен, който да не е бил подложен на прилозите на дявола

Няма нито един смъртен, нито един духовен човек и подвижник, който да не е бил подложен на прилозите на дявола. Тоест всеки човек бива подложен на изкушение. Ако прозорците и вратите ти са отворени, както става със светските хора, които не познават Бога, тогава врагът преуспява и побеждава. Съгласно светите отци грехът при своето развитие преминава през няколко степени, първият от които се явява прилогът. Ако грехът бъде задържан на тази степен, той не се вменява на човека във вина и не се развива по-нататък.

Духовните хора се подвизават да не отворят на врага нито врата, нито прозорец, нито пролука.

Грехът на дело, този, който се извършва не в сърцето, а чрез устата или се изразява в някакво действие, често е трудно изпълним, защото много неща трябва да съдействат за извършването му. Но грехът в ума е много лесен. Човек може да го извърши на всяко място и във всяко време, и никой да не узнае за него. Външното действие често не може да стане и поради това, че за него се изисква стечението на много обстоятелства, и поради това, че му пречи срамът. Напротив, вътрешният грях, грехът в мисълта, може да убеди човека да съгреши вътрешно и да остане незабелязан.

Този вътрешен грях е незабележим. Хората не го виждат, но Бог го вижда. И ако ние не се боим от хората и не се срамуваме от тях, защото този грях е невидим за тях, то трябва да се боим от Бога, защото това мислено нравствено престъпление се извършва пред Него.

Много хора биват измамени от своя егоизъм, благодарение на който се извършва грях.

Първо става вътрешното предателство, и след това то се открива посредством членовете на тялото. Затова е необходимо усилено и непрестанно внимание, усилено трезвение, както вече казахме. Вътре в нас трябва да стои страж и часовой, който да следи за влизащите и излизащите помисли, да ги опознава, за да не се вмъкнат вътре шпиони и да не разпалват междуособна война в държавата на душата.

Душевното око трябва да бъде чисто и да има силно зрение, да забелязва врага отдалече и да взима съответните мерки.

Колко помисли ни нападат постоянно! Твърде много. Помислите на всяка страст. И ако душата притежава добро зрение, то още отдалече поставя препятстия пред помислите. По “миризмата” тя определя, че страстта трябва да въстане и веднага започва да се подготвя: поставя часови, издига земни валове и идва в готовност да отблъсне атаката на страстта.

“СЛОВА ЗА ИИСУСОВАТА МОЛИТВА”, Aрхимандрит Ефрем Светогорец

https://www.sveta-gora-zograph.com/books/Za_Isusovata_molitva/book.pdf