Ой, ой, ой, дете мое

Старецът Тихон почти не сваляше от себе си епитрахила, тъй като мнозина го посещаваха за изповед и той освобождаваше събратята си от греховете им и ги облекчаваше чрез тайнството на божествената Изповед. Веднага забравяше онова, което хората изповядваха и така виждаше всички човеци винаги добри и прекрасни и винаги имаше добри помисли за всички, тъй като сърцето и умът му вече се бяха очистили.
Веднъж един игумен го беше попитал:
– Дядо, кой от братята в общежитието е най-чист?
Папа Тихон отвърнал:
– Отче игумене, всичките братя са чисти.
Никога не нараняваше човека, а лекуваше раните му с балсама на любовта Христова. Казваше на
страдащата душа:
– Чедо мое, тебе Христос те обича и ти прощава. Христос обича повече грешниците, които се каят и живеят в смирение.
Винаги наблягаше на смирението, като го характеризираше така:
– Един смирен човек има повече благодат от много други хора. Всяка сутрин Бог благославя света с едната ръка, но когато види някой смирен човек, го благославя и с двете. Ой, ой, ой, дете мое! Оня, който има най-много смирение, е най-голям от всички.

https://www.sveta-gora-zograph.com/books/Svetogorski_otsi/book.pdf