Този, който обича, ще съумее да свърши много

Моли се и се труди – ето законът на нашия живот. Както казва Еклисиаст: Всичко, що може да върши ръката ти, според силите си върши (Екл. 9:10). Всичко, без да пренебрегваме нищо, всичко, което ни срещне по житейския ни път може да се превърне в живo дело за нас.

Удивително е колко много можем да постигнем за един ден, ако се заемем за това, което правим с любов. С Господа винаги е леко. Спомняте ли си как в детството ни понякога родителите ни караха да правим нещо, а ние не искахме? Но когато го правехме с любов, ни беше леко и бяхме щастливи, че сме изпълнили молбата на любимите си родители. Така е и по отношение на Господа.

Един учен правилно е написал, че времето се състои не само от часове и минути, но и от желание и любов. Този, който много обича, ще съумее и много да направи. Наистина, никой не се оплаква толкова често от липса на време, колкото хората, които са хладни, безчувствени, а този, който обича, успява да свърши много. Основният двигател във всяко дело е любовта.

***

Послушание е когато правим всичко с любов.

Както тлеещите въглени трябва да се разбутват, за да не угасне огънят, така и нас апостол Павел иска да ни подтикне към действие, повтаряйки: „възгрявайте дара Божий“, не го оставяйте да застине в бездействие, а го развивайте, усъвършенствайте неуморно.Било то дар на словото или творчески дар, дар на преподаване  – какъвто и талант да е даден на човека, той трябва да го развива, насочвайки го в служение на Господа.

Иконограф ли си – рисувай икони, художник ли си – картини, писател ли си – пиши книги, за да се научат децата и възрастните да хвалят Господа. Чрез своя занаят също можеш да хвалиш Господа: дърводелецът – в дърводелството, каменоделецът – в каменоделството. Помните ли картината, на която е изобразен малкият Спасител до Йосиф, който работи в дърводелската работилница? От детството трябва да приучаваме децата към труд. Ако не ги научим да се трудят, всичко ще бъде напразно. Трябва да прогонваме леността и винаги да се подтикваме към труд.

***

Идват родители, оплакват се от децата си. Дори от това, че бягат от къщи. Какво става? — Родителите създават непоносима обстановка. Децата трябва да се възпитават строго, но, както казва апостол Павел: не дразнете децата си. Постоянните наставления могат да им дотегнат. Във всичко е нужна мярка. Или пък започваме да правим от детето идол. И ето — то пораства и носи на родителите си само скръб. Не утеха, а скръб. Те са му давали последния си хляб, всичко най-добро, живели за него, то свикна с това и не цени нищо… Тук е нужна мъдрост.

***

— А какво спомага, отче, за молитвата, как да се настроим за нея?
— Нужно е да се прекарва времето в тишина.
Молитвата се ражда в тишина. Тук (в селото) няма нито звук, нищо не пречи. Излизам в тишината и природата! С природата също трябва да общуваме.

Господ ни е дал всичко — с цялата Си премъдрост всичко е сътворил (Пс. 103:24).

В тишина и безмълвниците получавали откровение и утеха. Помниш ли как Господ казва на Моисей: “Събуй обувките си, защото мястото на което стоиш е свято”.

***

— Отче, какво е най-важното за Вас в молитвата?
— Важно в молитвата, разбира се, е съсредоточаването, както в храма, така и у дома.
Постоянната памет за Бога! Не Го забравяме, и тогава е по-лесно да се отвърнем от греха. А когато забравяме Бога, тогава и врагът може да ни подтикне към нещо… Постоянна памет за Бога! Но това е трудно. Трябва да се научим да ходим пред Божието лице.Както отец Серафим Вирицки, колко грижи имал в света, но умът му е бил в Бога.

— Отче, а как да узнаем Божията воля?
— Това е много трудно. Молим Господа: „Научи ме да върша Твоята воля“. Господ ни учи на това, човек не може да ни научи.

***

..Важно е децата да се приучават на селскостопански труд, да виждат този труд. Децата трябва да се трудят. Да пазят всичко, което Господ дава, да пазят природата, да я обработват, както Господ е казал. Важно е децата да обичат природата.

***

Нужно е да се усъвършенстваме. Господ казва: бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец (Мат. 5:48) – всеки човек трябва да се усъвършенства в това, което прави: земеделецът в своя труд, художникът – в своя, писателят – в своя… И всеки с труда си да прославя Господа.  А как да се научим на това? Като се учим на кротост и смирение от Господа. Помните, Господ казва: поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си (Мат. 11:29). Главното са кротостта и смирението. Знаете как дяволът отишъл при свети преподобни Антоний Велики и го попитал: „С какво, Антоние, ти побеждаваш демоните?“ Той отговорил: „Със смирение“. Има ли демонът смирение? Не. Така че само със смирение на духа, с кротост врагът може да бъде победен. Само със смирение. А гордостта? Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат (Иак. 4:6).

***

Има всякакви хора, затова трябва да молим Господ да изпрати добри хора в житейския ни път. Вече ви казах, че изживях целия си живот без да съм срещал лоши хора – все добри, все мили хора. Срещал съм добри хора и в трудни моменти винаги са ми помагали. Ето защо се старая да не виждам лошото, но да виждам цялото Божие творение добро. Всичко, което Господ е сътворил, е прекрасно.

***

Трябва да молим Божията Майка да ни научи да виждаме всичко добро. А когато виждаме всичко като лошо, и за нас не е добре. Господ казва за този свят: цял свят лежи в злото (1 Ин. 5:19).

Господ нарича този свят прелюбодеен и грешен. Но ние винаги трябва да търсим и виждаме във всеки човек Божието подобие, независимо от това дали е закоравял престъпник. Подобно на благоразумния разбойник –  той е бил разбойник и не може да се каже, че е бил добър човек. Но виждате: в последните минути Господ му се открил по такъв начин, че този разбойник бил първият, който влязъл в Царството Небесно. Ето защо трябва да виждаме Божия образ и подобие във всеки един човек и ако някой е паднал, да го жалим и да се молим за  него.

***

Простотата се дава на човека за неосъждане на грешниците. Ако видиш някой брат паднал в пиянство или в други грехове, в блудство, нечистота, помоли се: “Господи, помогни на брата да се измъкне от това блато, укрепи го”. Но не осъждай никого, иначе ще паднеш в още по-голям грях.

Не бива да се търси високото. Както казват отците: “Ако видиш млад послушник да се издига към небето, свали го на земята”. Да, първо трябва да се научим да живеем в мир и в хармония с всички хора тук на земята, а след това можем да мислим за Царството Божие. Но на нас не ни допада нито едното, нито другото, а какво ни допада?

В едно семейство има и добри, и лоши деца. За едните се радваш, а за другите скърбиш. Така е и в нашето християнско семейство: всеки си има свой нрав, свои навици, така че ако видим нещо нередно, по-добре е да се помолим, отколкото да осъдим.

***

Трябва да бягаме не от любовта, не от човека като такъв, а от мислите за неговите грехове и немощи. Когато дълго време общуваме един с друг, дори да се опитваме да пребиваваме в любов, неминуемо узнаваме немощите и греховете на ближния. И любовта ни не бива да намалява поради това. Напротив, трябва да бягаме от мислите за немощите и греховете на близките ни, да се молим за човека и да запазваме, и увеличаваме любовта си към него, въпреки знанието за неговата греховност. Трябва също така да избягваме празните разговори, в които научаваме много ненужни неща, които след това безпокоят ума. Нека избягваме празността!

Духовно завещание

Скъпи мои дечица, живейте в мир и святост, в любов помежду си, не си завиждайте, не се огорчавайте взаимно и Бог ще ви благослови сега и во веки!